Страхотни портрети на доброволците от талантлива участничка

I. Just. Can’t. Stop.

Изминалите две седмици бяха последните ми като доброволец на програмата English Opens Doors в Чили. За класните стаи, колегите-учители и децата дойде time to say goodbye. Все пак все още не и за Патагония, защото ми остават почти две седмици в Пунта Аренас, които да използвам за почивка, подготовка, а защо не и някое пътуване!

Предната работна седмица беше от краткия тип. В La Milagrosa и Arturo Prat работихме едва три дена, от понеделник до сряда, след което първият учебен срок за 2013 беше закрит. Уроците бяха по-лежерни от обикновено и с тънка нотка на тъга от предстоящото сбогуване. Все пак предпочетохме да заместим сълзите с усмивки, а и се забавлявахме доста. Бях подготвил за учениците кратка презентация на България, основно със снимки, и им беше интересно да видят това толкова далечно и непознато място, което Аспарух ни е избрал.

Най-увлекателният момент от последния ми урок беше запознаването с кирилицата. Започнахме с таблица с азбуката и еквивалентите на испански на дъската и децата веднага поискаха да си напишат имената на български. След това дори ми оставиха мили послания върху цветен кадастрон, огромната част от които на испански с български букви!

На 5 юли, петък, се състоя официалната церемония, с която отбелязахме края на доброволческата си служба. В гъзарския хотел Dreams del Estrecho се събраха доброволци, приемни семейства, учители и важни клечки от местния клон на чилийското министерство на образованието. Освен това имаше и бюфет с шведска маса, правителството плаща! Така че хапнахме обилно чревоугоднически вкусотийки и доволно протривахме коремчета, когато дойде време за връчването на сертификатите. За участието ми във фотоконкурса на програмата заслужих и бонус почетно отличие: книга за къщите на чилийския поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда. А още сутринта учителите от La Milagrosa ме бяха изпратили с книга-албум с фотографии от Патагония, пуловер с пингвинче и шал, та се получи ден с много подаръци.

Уикендът се изниза мързелив и спокоен, с тази бележка, че в неделя Соле излетя за Буенос Айрес, за да прекара десетина дни с дъщерята Кати, а и да си почине от завършилия учебен срок. Така че от една седмица сме сами с Лео и кучетата в къщата, но оцеляваме с повече месо на скара и хотдози…

А през изминалите пет дни, от понеделник до петък, бях един от англоговорящите доброволци в English Winter Camp Punta Arenas 2013. Зад дългото название се крие следното събитие: 60 умни, креативни и весели гимназисти от регион Магаянес прекарват седмицата в училище “Republica Argentina”, където чилийски и чуждестранни доброволци организират за тях игри, занимания, състезания, какво ли не. Изключително и само на английски. В училището им се предлагат закуска, обяд и вечеря, а децата, които не са от Пунта Аренас, ами например от Пуерто Наталес или Порвенир, остават и да пренощуват.

Лагерът беше много забавно събитие, най-вече благодарение на децата, които бяха наистина страхотни и в голямата си част говореха чудесен английски. В общи линии радостта да бъдем сред тях и да се включваме в игрите и заниманията надделя над умората по старите ни кокали от цели ден на крак и всички доброволци си прекарахме страхотно.

Тук е редно да отбележа, че такива лагери се организират едновременно през тази или следващата седмица из всички региони на Чили и големите състезания в тях са предварително зададени, така че лагерите да се съревновават непряко един с друг. А нашият тандем от ученици и доброволци се оказа толкова убийствен, че спечелихме първото място и в двете национални състезания, в които участвахме!

Първото беше за “Stomp”, или музикално изпълнение на произволна песен без гласове или инструменти. В тази категория взех дейно участие в ролята на безпомощния учител, докато всички други изпълняваха песента на Red Hot Chili Peppers “Can’t Stop” със синхронизирани удари върху чиновете, ръкопляскания и тропания с крак. Второто ни победно изпълнение пък беше така нареченият “Lip Dub”, или авторски видеоклип, на песента на Кели Кларксън “Stronger”, в което участваха абсолютно всички деца и доброволци и дори местният баш шеф на министерството на образованието (пост, известен под загадъчното съкращение SEREMI).

За награда за креативните ни и талантливи изпълнения, в петък получихме подобрен обяд и сладолед. Обядът беше просто печено пиле с пържени картофи, но в сравнение с бедния ученически обяд от столовата ми се стори като кралско угощение. А сладоледът си е сладолед, класика. Само дето от министерството бяха купили прекалено много и останаха три кутии по 2.5 килограма, едната от които си присвоих и мазничко охлаждам във фризера.

А за финал на лагера и изобщо на доброволческата ни служба, петък следобяд организирахме шоу на талантите, в което децата представиха танци и песни от известни мюзикъли пред родители и гости и получиха сертификати за своето участие.

Общо взето с това се изчерпват драматичните и слъзливи събития от последните две седмици. Какво предстои? В неделя ще се състои ежегодният chapuzón, или “топване” в леденостудения Магелановия проток, в което май-май се точим да вземем участие. Заради това събитие отложихме за понеделник пътуването до Огнена земя да видим кралските пингвини. Малко по-нататък ни се ще да посетим Торес дел Пайне за последен път, под една или друга форма. А полетът ни към Сантяго е на 25 юли следобяд, така че ще имам едва един ден там преди да замина за Сан Педро де Атакама, и още един ден като се върна, живот и здраве.

А с още малко повече живот и здраве, на 4 август: враждебното Летище София, терминал 2.

[facebook_like_button]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *