Един неделен ден на Яна Каракокичева

Киселинен дъжд пада по замърсената почва,
улукът продупчен крепи се едва,
навън гръмко буря започва
и градът потъва в кал и ръжда.

От прогнил Вартбург, изниква черно кокиче,
оплетено в кабели и синкав найлон,
забеляза го Яна – онова потайно момиче,
простирайки от своя балкон.

Слезе при него и разчисти кабелните лиани,
от празна кофичка кисело млеко, направи подслон.
и горда, щастлива, засмяна, в червено обагрена,
се върна в твърдината железобетон.

В бежово-сивото междублоково пространство,
нов живот бе се родил,
празнично ухание на изгорени гуми разнесе се,
дъждът се бе изпарил.