RAF

Фракция Червена Армия

Rote Armee Fraktion

raf

Крайнолевите движения в Германия имат богата история. Още в началото на века се зараждат множество такива. Като основни фигури по-това време може да се откроят имената на Роза Люксембурт, Ернст Толер и Ернст Телман. Роза Люксембурт е германска гражданка с полско-еврейски произход, теоритик на Марксизма, икономист и филисоф, член на Социалдемократическата партия на Полско-Литовската федерация, Социалдемократическата партия на Германия (SPD) и Комунистическата партия на Германия (KPD). Заедно с Карл Либкнехт основават анти-военнтата организация „Лигата на Спартак“, както и списват вестник „Ди Роте Фане“ основен орган на лигата, която по-късно ще се превърне в KPD. До смърта и в в края на Първата световна война, в Германия тя остава основната политическа фигура в ляво. Малко след края на войната в немските земи е установена Ваймарската република, на юг обаче, в Бавария, за кратко е провъзгласена Баварска Съветска Социалистическа република със столица Мюнхен, която просъществува едва 3 месеца, преди силите на Берлин, да си върнат властта.

Във периода на 20-те, 30-те и 40-те изгрява звездата на Ернст Телман, който бива неколкократно кандидат за президент, и основна политическа фигура в Германия. Неговото име носи и немски доброволчески батальон участващ в гражданската война в Испания, където се стичат анархисти и комунисти от цяла Европа и цял свят, за да защитават Испанската Република, която неуспява да просъществува дълго. KPD с лидер Телман, по това време е основен противник не само на нацистите, но и на социалдемократите и социалистите, които той нарича „социал-фашисти“ и отказва да се коалира с тях. През1933-та е арестуван от Гестапо, а 1944-та е застрелян в концлагера Бухенвалд. Това накратко е историята на германските крайно-леви движения до края на втората световна война.

След войната в Германия, която е разделена на сектори, липсват силно изявени леви движения и организации (разбира се тука не броим ГДР и установеният там през 49-та година комунистически строй). През 50-те години на ХХ век, „двете германии“ се реизграждат от руините ( ‘Auferstanden aus Ruinen’ са и първите думи източногерманският химн) и противопоставянето на двата основни играча в студената война е в разгара си, стигайки до 13.08.1961 г, когато почва изграждането на Берлинската стена, основен символ на разделението на Европа, но и на Света на два основни лагера. Следват 60-те години, в които се случват много неща в политически, културен и въобще разнороден план. В източна Европа се случват няколко опита за въставане срещу тоталитарната власт от които най-значими – Унгария 1956 и Чехославакия 1968, в същата година във Франция стават безредици и бунтове организирани най-вече от млади хора, повечето от които с леви и крайно-леви идеи.

Въобще през 60-те години, сме свидетели на „нови идеи“ в политиката. В общественият дебат навлизат и теми, които до сега традиционно са смятани за неполитически, разглеждани по-скоро като криза на тази традиционна политика. Появяват се много философски, икономиески, културни, социални и т.н. идеи за устройство на обществото и общественият живот. Автономията на човека става централна тема. Автономия – като разбиране за тово, че човек сам определя как да се развива, облича, мисли и държи в обществото, което не трябва да е подчинено на „ред с фалшив авторитет“. Младите въстават срещу консервативния следвоенен обществен ред, срещу „единния център“. Това е и ерата на „Бийтълс“, ерата на „Сексуалната революция“ а също така и „Антивоенна“, „Хипи“, „Анти-расистка“(„Черните пантери“ в САЩ, М.Л. Кинг) и прочее ера. Почти целия свят е обхванат от тази културна революция.

Германия (ФРГ) не остава по назад. Може да се каже че през 60-те години, младото тогава поколение, въстава срещу слабо-образованите си родители (расли по време на войната и след нея, много от които без каквото и да е образование) и техните традиции и разбирания за света и живота.

Един продукт на всички тези промени е и Фракция „Червена Армия“ или RAF – Rote Armee Fraktion ( Роте Армее Фракцион – РАФ). Тя безпорно е една от най-известните анархо-комунистически и терористични организации във ФРГ. Тя е основана през 1970 година от Андреас Балдер, Хорст Малер, известната журналистка Улрике Майнхоф и други. В своя образ РАФ събира комунисти, анархисти, анти-империалисти, като освен политическа пропаганда, осигурява и стабилна военна подготовка в градски среди (партизански начин на воюване).

Фракцията е отговорна за над 34 убийства, множество грабежи и бомбени атентати. До разформироването си през 1998, 27 нейни члена са починали (гладни стачки, болест, самоубийство или убийство от органи на реда). Като още първопричини за възникването на подобни движения, може да видим в лицето на поколенията на 60-те години, което е критично настроено към своите родители (преминали и „участвали“ косвенно в нацисткия режим). Това е време в което някои нацистки водачи са оправдани и реабилитирани, а малцина дори заемат постове в новата Бундесрепублика. В САЩ възникват много движения за защита на гражданските права и започва войната във Виетнам, която сама по себе си поражда силни анти-военни настроения в целия свят.

В големите университетски градове в западна Европа има демонстрации на студентите срещу най-вече американската политика, така е и в Германия, която буквално е залята от такива студентски анти-военни митинги. Все повече младите хора биват политизирани, участват в множество граждански и неправителствени организации, като открито заявяват и се опитват да реализират своите политически идеали, някои от които и по други начини (не-мирни). Такива хора биват и основателите на РАФ, които вярват във въоражената борба, която трябва да се води срещу „империализма“ на САЩ и Западна Европа. В началото си РАФ генерира огромна подкрепа сред най-вече младата част от населението на федералната република, като съществуват цели три „поколения“ участници и симпатизанти на фракцията, като често е съществувала разлика между целите, начините на водене на борба, структурите и тн. Около 2000 члена, на групи от по 60-80, са известни от началото до края на съществуването на червеноармейците. Самото твърдо ядро на РАФ е около 60 човека.

През 1966 в Германия е съставено коалиционно правителство между Социал и Християн-демократите, което разочарова доста хора и от дясно и от ляво. Може да предположим, че по-крайноляво настроените симпатизанти на социалдемократите са прехвърлили очакванията и симпатията си към РАФ. А продължаващите оправдателни присъди на нацистки фонкционери и дори взаменето на виски държавни постове на някои от тях, поражда гняв и недоволство сред младите среди. Така се раждат и „Червените бригади“ в Италия, които стават свидетели на оправдателни присъди на фашистки функционери. „- Те ще ни убият. Вижте срещу какви свине стоим. Това е поколението на Аушвиц. Не можем, да спорим с хора, които са построили Аушвиц. Те имат оръжия, а ние не. Трябва да се въоражим (защитим)! – това са думи на един от водачите на РАФ, на погребението на младия студент Бено Онесорг, убит от полицията на анти-военнен протест в Берлин. Като първообраз на подобни групировки може да вземеме доста латиноамерикански по-ранешни организации на партизантски принцип, като например: Tupamaros в Уругвай. Освен от анархистическите идеи и от принципа на автономността, членовете на РАФ са повлияни и от идеите на Мао (маоизма) и на други леви критици (критици на марксизма, дори и Че Гевара, Хо Ши Мин), както и от философи изучаващи обществата – „Франкфуртската школа“ – Маркузе, Хабермас и тн.

В периода 77-79 година в отговор на терористичните им набези е приет федерален закон, който ограничава личната неприкосновенност на германските граждани с предвантивна цел.

Всъщност западногерманските власти никога не са наричали РАФ с официалното им име. Използвано е името „Baader-Meinhof-Bande“ или Бандата на Баадер-Майнхоф, като по този начин властите не са искали да признаят, че организацията има политически искания. Дори напротив, доста от членовете на РАФ, са описвани от власта в медиите, като агенти на Щази и ГДР с което допълнително се дискредитира дейноста им. Фракцията често е провеждала тренировки и обмяна на опит заедно с Популярния Фронт за Освобождение на Палестина (PFLP)в бази в Южен Йемен. Първата акция на Червеноармейците, всъщност е акция за освобождаването на Адреас Баадер от затвора – 14.05.1970. Огромен отзвук в пресата прави покушението срещу управителя на една от най-големите банки в ФРГ – Дрезден Банк през 1977-та, както и убийството на отговорника за приватизация на остатъците от дърважно-контролираната икономика на ГДР през 90-те. През 77-на е отвлечен и убит и крупния индустриалец – Ханс-Мартин Шилер (който е и бишв офицер от SS). Всички тези събития са известни и като „Германска Есен“, когато е осъществено и отвличането през 1977-ма година на граждански самолет (тука РАФ помагат на Популярния фронт за освобождение на Палестина), собственост на Луфтханза в крайна сметка с щастлива развръзка; обсадата в посолството на Бон в Швеция и прочее.

Интересно е да се спомене, че един от първоснователите на РАФ, адвоката Хорст Малер, който в началото е убеден маоист и член на Червеноармейската Фракция, по късно променя възгледите си, този път от крайно-ляво, към крайно-дясно. И днес той е член на крайно-дясната Национал-демократична партия на Германия (NPD), “Милярди хора щяха да простят на Хитлер, ако беше завършил изтреблението на евереите“ са негови думи, макар в същия момент Малер да отрича същестуването на Холокост.

Макар доста от членовете на РАФ, да са в затвора или убити, фракцията генерира и привлича постоянно нови членове и симпатизанти, поне до края на 90-те, когато с писмо до информационна агенция Ройтерс се оповестява края на въоражената партизанска борба, както и разформироването на организацията.

Друга известна такава оргазнизация в Германия е Revolutionären Zellen  (Революционни Клетки) или Ре-Цет)) отговорна за около 20 атентата, голям процент от които извършени в Западен Берлин, имат сходна история и съдба с РАФ (атентати, убиства, тероризъм, отвличане на самолети). Формирани са също в началото на 70-те, както и повечето такива организации (например феминистката „Червена Зора“, анархистическата „Втори Юни“). РК се разграничават леко от идеологията на РАФ, като предпочитат „ъндерграунд“ водене на борба без излишна политическа пропаганда и освен това се обявяват и за анти-ционистти. С разпада на съветския съюз през 1993-та година спира и същестуването на Революционните Клетки.

С настъпването на новият век, анархо-комунистическото движение в Западна Европа намалява и среща все по-малко симпатизанти, като в тази част на континента, споделящите такива идеи най-често се групират около няколко спортни клуба и отбора (напеример Санкт Паули – Хамбург, FC Livorno в Италия), които стават изразител не само на спортен дух, но и на политическа идеология.

Други цитати:

„Ние казваме, разбира се, че ченгетата са свине, ние казваме на човека в униформа – прасе, казваме му че не е човек, и затова трябва да се справим с него. Това означава, че ние не трябва да спорим с него, и че е погрешно да говорим въобще с такива хора“ – Улрике Майнхоф“ из „Концепция на градското партизанство“.

„Революцията казва: Бях – Аз съм – Аз ще бъда „ – Роза Люксембург.

Забележка: под името Германия, след 1949-та година, следва да се подразбира единствено ФРГ (или така наречената Западна Германия, поради късното признаване на статута на ГДР, а и нейното знаме, химн, и особено столица. За Източна Германия се позлват официалните ГДР, DDR, или Съветска Окупационна Зона.)

Ползвана литература:

Избрани произведения (изд. БКП 1960) – Ернст Телман (за историята на крайно-левите движения преди войната)

Нови идеи в политикатаА. Тодоров

http://de.wikipedia.org/wiki/Rote_Armee_Fraktion

http://www.hdg.de/stiftung/ – Haus der Geschichte der BRD

http://www.rafinfo.de/index.php Infos zu RAF

Der Baader Meinhof Komplex (2008) – игрално-документален филм за RAF. (http://www.imdb.com/title/tt0765432/ )

 

raf2

raf3