Тук лежи заекът

zaek2

Това е книга с… доста странна идея, всъщност. Ами, да авторът и Йордан Ефтимов е направил един биографически очерк, едно свежо представяне на мъртви вече автори. Май свежо в случая, не е най-коректната дума. Вътре не са събрани некролози на починали писатели, нито пък е скучно описание на биографиите им, по-скоро Ефтимов е оставил ритналите камбаната хорица, сами да се представят (Не! Не пишат зомбита.), чрез своят специфичен изказ и творчество.

Ще се срещнем с Джон Ъпдайк, Йосиф Бродски, Селинджър, Сюзън Зонтаг, Христо Калчев, Исак Паси, Ивайло Петров, Радичков, Вапцаров, Кембълът?!? и много други. Мисля си, ако в един град има статуи на всички значими екс-писатели, ей така разпръснати на различни места, т.е. предалите богу дух автори, своеобразно се бяха превърнали в „пространство“, то тази книжка би била перфектният културен пътепис и пътеводител. Пътеводител в различните стилове. Ако се замислим и изброените по-горе творци, някога са били новатори, слагащи началото на даден стил, по който в последствие мнозина са опитвали да се водят или просто имитират. Всеки един от тях е изкилиферчвал, нещо старо и го е превръщал в иновация.

Йордан Ефтимов иначе, някога ми преподаваше в първи курс в Нов Български Университет. Български език, творческо писане или нещо подобно. И бях изключително доволен от интересните часове, спомням си, че написах бая дълго есе на тема „Обама“, което даскала ми върна пълно с поправки. Пишело се играем, не играеме и неща от този сорт. Обаче имаше една доста готина цигуларка в групата, по която се разсейвах и няма как, граматиката отива на кино. Потърсете творби на Йордан Ефтимов в нета, има достатъчно, а книгата ви е препоръчвам да я имате. Книги не препрочитам почти никога, но тази е от обратните случаи. На мене, често ми служи, като помагало.