Етиопия. Краят на последния Бог

Clipboard01

„Хвърляй масура, щото идва Бабилян“… Сега, първо, докато четете това си пуснете някое произволно reggae от „тубата“ или най-добре някоя е-радиостанция, аз лично ви препоръчвам RMF Reggae. Поляците знаят как да правят реге музика и позитивни вибрации. Степан Поляков, пък никак не е поляк, българин е даже, ала е автора на тази книга, на този полудокументален роман.

Поляков ни разказва за живота на рас (принц) Тафари Маконен, по-познат като негово императорско величество Хайле Селасие (Всесилната Св. Тройца) или с прозвищата „Прекият наследник на цар Соломон и Савската царица, Сионският лъв, Пазителя на вярата, Победния лъв на юдейския народ, Царя на царете, Божия избор, Бога на боговете, Всемогъщото триединство“. Хайле Селасие освен жив Бог е бил и последния император на древната земя на Етиопия, строг баща на етиопския народ. Етиопия от своя страна е единствената африканска земя, която никога не е била завладявана и колонизирана, дори е успяла да победи италианската армия и етиопското плато е останало гордо и свободно, а Адис Абеба (Ново Цвете) е продължил да разцъфтява.

Всъщност Етиопия до втората половина на ХХ век е била позната повече с арабското си име „Абисиния“, което значи буквално „смесено“ и наистина етиопският народ не е монолитен, многолик е, съставен от представители на много етноси и раси, които някак си са се научили да живеят в unity, не и без помощта или грубата сила на Хайле Селасие. Императорът се превръща в един от най-дълго управлявалите абсолютни монарси в Света, взимайки властта през 1930-та (а още през 1916 като регент) и така до 1974-та, когато е убит от превратаджии (още: чичимани).

Селасие и предшественика му Меленик, успяват да модернизират Етиопия. В Адис Абеба, непрестанно кипи труд и ремонтни дейсности, строят се сгради, строят се училища и болници, прокарва се електричество, радио, пътища, абе строи се модерна държава със своя конституция и история. Етиопия заема свеото важно място сред Лигата на нациите и ООН, инициатор е на създаването на Африканският Съюз със седалище в Адис Абеба. Императора, често е заклеймяван, като диктатор и самодържец, но от страниците на книгата, ще разберете защо според него, демокрацията и абсолютната монархия не си противоречат, но и не са подходящи за всеки народ и всяка земя.

Самите етиопци са в мнозинството си православни, по-точно източно-ориентало православни, като коптите, асирийците, арменците и много други православни християни в Близкия изток. Такъв е бил и Хайле Селасие през целият си живот. Но за стотици хиляди хора по земното кълбо, той е Бог (Jah!), месия, който ще поведе хората в Африка и африканската диаспора към златна ера на мир, правда и просперитет, ще ги заведе в обетованата земя – Зайън (Сион) и ще ги избави от злото – Бабилян (Вавилон). Последователите му се наричат „растафариянци“ (идващо от рас Тафари), движението се заражда в изключително интересният остров Ямайка, който пък е известен с още много неща, основно с извиращите от него музикални стилове реге, рокстеди, босанова, с ямайската ганджа, а мисля че не е нужно, да споменавам факта, че слънчевият остров има и свой бобслей отбор. Ако I and I продължа да разказвам, струва ми се, че ще спестя част от огромното удоволствие, което ще изпитате, ако прочетете „Етиопия. Краят на последния Бог.“, която както казах всъщност е хем художествен роман, развиващ се през очите на своите главни герои, така и документална биография на една спорна но респектираща личност, на една нация и на цяла една епоха. Потопете се в тази африканска авантюра. Jah bless!