Магията на Белград

beograd

Какво е Белград? Къде е Белград? Защо е Белград? И, кога е Белград? Колко пък да е Белград и за чий? Е, Белград е центъра на Света. Белград е Светът! Ясно е! Най-малкото, сърбите имат една поговорка: „Причај српски да те цео свет разуме“. И навярно са прави… от Сантяго де Чили до Токио се ще се намери някой любител на Южни Ветър“, „Рибля Чорба“, „Електрични оргазъм“ или „Бьело Дугме“, някой човечец, чийто житейски път ще е минал през Белград или поне през Земун. Белград е много неща. Белград е почивка. Белград не спи, той е огромна кафана. Белград е цвърченето на плескавицата и пушека на кюмюра от скарата. Белград е фудбалско ривалство между „Партизан“ и „Црвена Звезда“ (за което играещият за црно-белите, Иван Иванов ти дава даром билети), Белград е разходка по твърдината Калемегдан и стров Ада Циганлия, Белград е светло пиво пред храма Св. Сава. Белград са Душан, приятелката му Анита и брат му Джордже, макар и тримата да не са родом от там. Белград са панелните кули-небостъргачи – Източната и Западната Капия, Београджанката също. Белград са графитите – афоризми, изоставени на улицата и стените. Белград е приключение с аверите Едеца, Мето, Христо, Тошо. Белград е най-големия православен битак на Балканите и неговите цигани и контрабандни стоки. Белград е политика, така както я правят Борис Тадич и Томислав Николич, Белград е болката от разрушените сгради и погубените човешки съдби от бомбандировките на НАТО, но и от тоталитарния режим на Милошевич. Белград е модерен, но и стар, като дюлева ракия в кафаната Знак Питања. Белград е Европа и Белград не е Европа. (А ти ме питаш зашто нећу у Европу, Јебао вас Амстердам – дувам сканк у блоку). >Белград е SKA-то на „S.A.R.S“ >и радикалният рап на „Београдски синдикат.“ Белград е филм, а и все пак всички сме постоянно снимани от сателитите в небето, така или иначе, нали!? Белград е Мълнии, Кенгурата, Ангели и Паради. Белград е три палми за двама пънкари и едно маце. Но, това е моят Белград! Белград на Момо Капор е друг. Неговият Белград са много различни истории, случки, приключения умело и кратко разказани, за да се четат на един дъх. Казват че творчеството му било „проза в дънки“ или „джинс проза“, каквото и да значи това. За мен тази книга е една своеобразна сбирка от сръбски стариградски балади с вкус на виняк и мирис на цигари Дрина. Момо, не само пише разказите си, но и им прави илюстрациите. И с думи и с четка рисува улиците, които добре познава и нейните причудливи и странни герои, персонажи и типажи. Даже нарочно, одма ще те преведе овде по калдъръма, през някое забутано сакаче (пряк път), само за да ти покаже, нещо интересно и вълнуващо. Ще те запознае с точно този, на пръв поглед обикновен човечец, продавач на вестници и съдържател на кварталния реп, който обаче ще ти каже нещо толкова чудновато, че ще те удари в земята. Белград на Момо Капор те зарежда с нови извиращи усещания и емоции и ако не си бил никога на това място, те те карат скоро да си направиш графика така, че да го посетиш, ако пък си бил – то те карат отново да замечтаеш да се върнеш там. А вашият Белград, какъв е?