Лхоце 8501 м. (по западната страна)

lhotce

Какво различава хората от животните? Питали сте се много пъти този въпрос нали? Какво ни прави по-различни? Ядем, пием, спим, серем, правим и отглеждаме деца. Както и другите видове на тази планета. Ами според мен едната разлика е в изкуството. В това човек да може да твори, създава и водоизменя. Не децата – изкуството е това, което остава след човек. Другото е възможността на нашия вид да се самоусъвършенства. Да е по-добър от това което е и да става все по-добър! Самодоказването също е част от това. Не да се докажеш пред останалите хора, родители или някоя пичка, ами лично пред себе си и дори и да се провалиш, да можеш да кажеш после – Поне опитах! Стремежа ни към самоусъвършенстване и самодоказване ни е направил и откриватели, пътешественици и покорители на нови места и територии. Всичко, разбира се винаги е почвало отнякъде. От някоя налудничева идея. Когато Тур Хейердал тръгва на своето пътешествие с Кон-Тики през тихия океан, всеки му се присмива на теориите и хъса. Обаче успява на пук на всички и на пук на всичко, да преплава с дървен сал, разстоянието от Перу до Полинезия. Смеят се и на Робин Дейвидсън, австралийска девойка, която прекосява сама 1 700 мили през жежката австралийска пустиня само с няколко камили и мама му стара, пак успява! Още преди хиляди години с примитивни технологии, инструменти и способи сме успяли да населим цялата планета. Успели сме да стъпим на Луната, пращаме роботи на Марс, кацаме на комети. Изкачваме върхове. В живота, всеки човек се стреми да се катери. Да се катери нагоре. Всеки си има своя връх в житова, който трябва да изкатери. Един се катери за висок пост и трепери да не падне от там, друг за някое сърце, трети се катерят по скалите. Катери, но не покорява! Върхове и планини не се покоряват, както си мислят мнозинството хора. Обратното е! Природата покорява! Покорява с красотите си, с очарованието си, с пустотата или пъстротата си. Укротява и те успокоява, но за кратко, ако си повече време сред нея, тя те покорява наистина и може да изпаднеш във всякакви настроения. Да изгубиш вяра, да полудееш, да се съмняваш, да се откажеш. Затова, хората сме се изолирали от нея в своите села и градове. В планината изпъкват най-ярките човешки качества. Чрез трудния преход човек, разбира на какво е способен. Може ли да запази самообладание и висок дух или пък ragequit-ва. В планината човек никога не е сам за себе си. Защото, носи голяма отговорност. Отговорност за себе си и отговорност за другите, а носейки тъкмо собствената отговорност, се поема и общата. Групата трябва да действа, като един организъм. Смелост, но не самонадеяност. Няма нищо мъжко и геройско в това да си счупиш главата, а пострада ли един – пиши го, че всички са пострадали. Мъжеството се измерва само с отговорност! Отговорното и мъжкото е да не действаш първосигнално, на каквато и да е ситуация и случка, а да се смириш, помислиш и решиш разумно. Христо Проданов, разбира се е знаел всичко това. Не е бил самоуверен, но е вярвал, че ще му стигнат силите, да направи всичко възможно да се изкачи на поставената цел и експедициите му да завършат успешно. Изкачването на Лхоце – 8501 м, по западната страна е една от тези успешни експедиции и моменти на върховно напрежение и върховна радост от постигнатото. Още повече, това е първият „български“ осемхилядник, качен на 30 Април, 1981. Достойно събитие, за отбелязване на 1300 години България. Имената на българите Христо Проданов, Кънчо Долапчиев и Димитър Бърдарев, Методи Савов, Огнян Балджийски, Евгени Христов, Емануил Деянов, Красимир Тасев, Дойчин Василев, Слави Дерменджиев, Кънчо Матеев, Тошко Лазаров, Руси Дженев, Запрян Хорозов, Иван Костов, Людмил Янков, д-р Стайко Кулаксъзов, още много други алпинисти, хора от телевизионнен и медицински екип и съпровождащите ги шерпи, ще останат завинаги в историята. Невероятен пътепис, за постигането на наглед, невероятната цел – осемхилядник! Какво е да си ръководител на планинска експедиция, какво е да носиш толкова много отговорност, какво е цяла България да следи всяка твоя стъпка с трепет. Хиляди мисли бушуват в главата, наоколо ледена пустош и бръснещ вятър, който гипсира очите и ума. Това е Лхоце – 8501 м на Христо Проданов! Ако и вие сте запленени от тази тематика, може да изгледате и следните филми: „Лавина“ и „Живот до поискване“. А аз се надявам, някога да разлистя страниците на творчеството на Людмил Янков, голям български не само алпинист, но и поет! И ще завърша с негов цитат:

„На нас ни трябват върхове, за да доказваме, че можем. Трабват ни отвесни стени, за да сме хора, вървящи нагоре. Алпинистите казват: „Където има воля, там има и път!“ Там създаваме отношението си към света, узнаваме истините в живота, усещаме верния вкус на житейските дреболии… … И когато се научим да не гледаме в краката си, а само напред, значи сме преодолели дребното и недостойното в себе си. Тогава върхът е заслужено възнаграждение за извисения човешки дух. … … Да, Планината. Там отношенията между човеците се избистрят като планински извор.“