Граматически размисли

Преди има-нема ‘иляда години, българският владетел цар Борис е направим една ваааажна реформа в държавата си – решил е да въведе нова азбука – кирилицата (глаголицата де… която била специално създадена за моравските славяни (чехословаци) вземайки предвид техния специфичен говор и произношение и понеже и ние сме говорили на славянски език – опа, що па ние да не се възползваме от тази работа. И без т’ва гръцката азбука била силно непригодна за нашите изкелеферчени звуци. Как е звучал тогава старобългарския – никой не знае – днес говориме на коренно различен език. Възприели сме идеята езика ни постоянно да се осъвременява, обратно на поляците, които пък от хиляда години говорят и четат по един и същи начин. Лошо няма. Не пишеме вече с -Ъ на края, няма ги и ЯТ и ЮС (ѣ и ѫ ), якото окончание на -ВУВА също. Дразни обаче наличието на пълен и кратък член в езика ни. За чий ни е? Дайте ми пример в който не се разбира кой върши действието…. и защо няма такава простотия в другите родове… в македонският език – няма кратък член, но пък има определителен член за място, в зависимост предмета близко или далеко е (човекот, човеков, човекон). Това правило, обаче абсолютно никой не спазва. Не съм чул (или прочел) някой македонец да го ползва. За чий тогава?

Македонският, сърбохърватският, албанският са фонетични езици – квото чуеш, тва пишеш. Българският не е, запазва се думата. Любов – Любчо, а не Љубов – Љупчо. Това го намирам за добре. Обаче малко са ми трън в очите наличието на букви, които нямат звукова стойност – Щ, Ю, Я, Ь. За чий пак? Нали имаме и-кратко (Й), следователно: ЙУ, ЙЯ, ШТ. Като аз лично бих заменил Й с J, както е в другите славянски езици. А и нямаме буква за звук ДЖ. Защо!!?

Защо и -Мекането е грешно в 3л. мн. ч. ?

Нали трябва да мислиме и пишеме на езика на който говориме? Нали за това сме въвели преди ‘иляди години нова азбука? Нали сме се преборили в църквите ни да се проповядва на български, а не на гръцки. А ето и в църквите днес се пее на никому неразбираемият църковнославянски, за сметка на съвременният български език.

Правилата се мислят, за да улесняват нещата (движението по пътищата например). Когато са изкуствени и не отразяват пътищата например). Когато са изкуствени и не отразяват действителността – те се явяват пречка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.