Автобусните хора

votebus

Приятели, знаете че, от началото на протестите, аз и дузина мои приятели и познати сме, почти всекидневно пред Министерски съвет. През този период от време няколко пъти бяхме свидетели на провокации, то не беше „Петното“, то не бяха разни други първички партийни организации, опитващи се да правят зулуми, все някак си, протеста успяваше да ги отстрани.

Но днес, мой приятел, беше брутално нападнат от група хора, заради плаката си, който включваше и партия ГЕРБ, а знаете, че ние хората от протеста, не делим ГЕРБ-БСП-ДПС-АТАКА, те са едно цяло, една четириглава ламя, всяка глава от която има своето агентурно и криминално минало. Плаката гласеше „Буда, не си харчи спестяванията за автобуси, няма да яхнеш протеста“ от едната страна и „Платените автобуси нямат място при нас, ходете при другите „протестиращи““. (По повод автобусите, които ГЕРБ, по пример на БСП, докара днес в центъра на София) На два пъти, агресивен човек, ни заплаши, да свалим плаката, след което изчезна бързо (явно да докладва), а ние движейки се към НС и пеейки популярния рефрен „Когато падне БСП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен, изведнъж бяхме нападнати от група гербаджийски орки. С викове към нас „червени боклуци“ и „долу бсп“ (а ние си викахме същото и без тва) се опитаха да направят провокация. След като видяха, че никой не се увлича с тях, се опитаха физически да ни нападнат, като почнаха да ни бутат, а един от групата замахна към моя познат. В този момент обаче, добри хора се намесиха и успяха, да изгонят ГЕРБаджийските провокатори. Искам да отбележа, че от МС до НС, по пътя нямаше нито един полицай, което си е меко казано странно, на фона на предишните дни. Което значи, че нямаше кой да се намеси, ако въпросните лица бяха предприели по-агресивни мерки. Добре, че хората се намесиха!!

Единия от нападателите беше с оранжева тениска с изписан номер 10 отзад и оранжева шапка. Същия изрод, два пъти преди ми е правил впечатление. В самото начало на протеста, ходеше между хората с издуто найлоново пликче (от което по мое лично мнение дишаше лепило, съдейко по червените му очи и отпуснато лице), скандирайки „Един е Бойко…“. Виждайки, че никой не приглася, сменяше дистанция и така наред.

Аз самия и сутринта и вечерта, днес бях на протест. Сутринта обаче, пред НС гъмжеше от „Автобусните хора’, което ме отврати.

Мама му стара… толкова ли е трудно, да се живее в държава, която не се управлява, така, сякаш някой играе на Red Alert или Starcraft. Толкова ли е трудно, бъдещето ми, да не се решава от групи автобуси – случаен превоз, случайни гласоподаватели, случайни депутати и случайно правителство. Трябва ли всички нормални хора, да станем имигранти, пардон – бежанци от собствения си роден край. Докога хора с анцузи и автобуси с орки ще ни тормозят, заплашват, бият, „страхуват“ и чертаят бъдещето ни!?

Долу БСП, долу ГЕРБ, долу ДПС, долу АТАКА! Долу цялата МАФИЯ и ОЛИГАРХИЯ.

Историята от първо лице:

Ще започна разказа си с това, че аз съм просто един от многото протестиращи вече осемдесет поредни дни. Тези, които протестират против гноясалата ни политическа система и сливането на мафия и власт в едно, а не просто за и против една или друга партия. Също така съм от тези, които протестираха срещу застрояването на Витоша, срещу втория ски лифт във Банско, срещу АКТА и т.н. На февруарските протести нямах възможност да отида, а когато вече имах такава, те бяха достатъчно опорочени от няколко велики „лидери“ на протеста. Тъжното е, че това е на път да се случи и в момента.

Очаквах с нетърпение днешния ден още от деня, в който депутати излязоха в отпуска. Представях си какво „посрещане“ ще им бъде спретнато. След като видях контрапротеста и докараните платени автобуси по време на извънредното заседания, ми стана ясно, че до блокада на парламента няма да може да се стигне, но това не уби ентусиазма ми и продължих да чакам въпросния ден. Какво се случи обаче? Сутринта нямах възможност да отида, защото бях на работа. Освободих се от работа, готов да слезе моментално преди народното събрание. Това обаче, което видях по телевизията и чух от моите приятели, че се случва, силно ме погнуси – платени автобуси; хора, инструктиращи други хора какво да вършат; скандирания на името на Бойко Борисов, който слиза при хората като новия спасител. Това не беше моят протест, това беше същият протест като този от другата страна. Реших да не ходя, но все пак вечерта да сляза с плакат против тези неща, с който да докажа, че сме по-силни от партийните функционери, както и че силно се разграничаваме от тях.

Макар и разочарован от сутрешните изпълнения, направих на бързо плакат, който от едната страна гласеше „Платените провокатори нямат място при нас, ходете при другите „протестиращи““, а от другата – „Буда, не си хаби спестяванията за автобуси, няма да яхнеш протеста“. Плакатът беше приет от хората на площада със смесени чувства, няколко човека ме похвалиха за добрите надписи, няколко пък ми се скараха, защото не сега е моментът да се делим. Живеем в свободна държава и всеки има право на мнение, нямам нищо против. Нямам против и гербаджиите на площада, стига да не пристигат с автобуси и да не агитират за партията си.

Точно когато тръгнах с тълпата, попаднах на група точно такива. Дали са платени или не, аз няма как да зная. Всички те обаче ми се нахвърлиха брутално, псуваха ме, заплашваха ме с физическа саморазправа, посягаха ми, крещяха ми, че съм комунист и т.н. Когато една непозната жена тръгна да им препречва пътя към мен, един от провокаторите я удари в главата. Лично аз ги игнорирах, защото не исках да им се дава каквато и да е трибуна. Държа да отбележа, че около нас нямаше никакви полицаи, през цялото време търсих лицата им, за да посоча провокаторите, но не ги намерих. Добре, че бях сред група от приятели и сравнително по-габаритен от мен стоеше плътно до мен през цялото време. Самият аз нямам и 70 кила. Признавам, че се наплаших доста. За щастие един от приятелите ми беше с фотоапарат и успя да снима нападателите. Само двамата най-настървени обаче успях да разпозная от цялото им група, наброяваща поне 6-7 човека, а не искам да обвинявам несправедливо някой, който просто е застанал около тях.

Слава Богу, нищо не ми се случи. Не ме преследваха, както се бяха заканили. Всичко това обаче ме накара силно да се замисля дали да продължавам да ходя на тези протести. От една страна трябва да бъда там орките като тези да бъдат мнозинство и гласът им да не се чува. Най-вероятно те точно това целят и по този начин нормални хора да не останат. От друга обаче днес те бяха толкова много, а аз нито искам да бъда идентифициран с тях, нито искам която и да е политическа партия да се възползва от гражданската ми позиция. Най-лошото, което можеше да се случи, се случи – протестът беше превърнат от граждански в политически. Надявам се следващите дни да възвърне стария си облик, но по-скоро съм песимист.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.