Референдум равносметка

На 27-ми Януари бях наблюдател от не-правителствена организация „Институт за развитие на публичната среда“, като обиколих няколко секции в София (район Илинден), Дупница и Бобов дол. До урните се разходиха около 20% от имащите право на глас граждани, което разбира се не е изненадващо нисък процент, имайки е предвид неясния въпрос, липсата на кампания и традиционната апатия и отказ в участието в избори, като протест.

Изненадващо, поне за мен, беше липсата на „купуване на гласове“ и вот под строй. Нямаше цигански вот, съпроводен от чалга-концерти, кебапчета и някоя друга „стамболовка“. Нямаше и особено голямо стичане пред урните на „твърдите партийни ядра“. Все пак, да гласуват бяха отишли хора с някаква позиция, всеки тълкувайки въпроса по свой си начин и гласуващ за нещо различно – против/за ядрена енергетика, за Козлодуй/против Белене, за Белене, за евтин ток, против скъп ток и чужди интереси, въобще декада от различни мотивации, разсъждение и т.н.

Това обаче прави този референдум, може би най-легитимното и неманипулируемо провеждане на избори в историята на България. Тези 20% излезли пред урните, го направиха всеки със своите интимни причини, без ромски вот, без надъхваща и поляризираща кампания.

Лошото е че, надали ще се повтори пак подобна „истинска“ сцена. Лятото идват парламентарни избори, където залогът е в пъти по-голям от безмислен референдум с неясен въпрос за много милиони. Тогава ще има и кебапчета и пари и всичко добре познато. Жалко.

А иначе в Дупница срещнах международни независими наблюдатели от Германия, а Бобов дол си е като извадено от Халф-Лайф 2 място, дори по-зле.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.