Петър Щурм

Всяка седмица, ще представям някой мой-близък, познат или човек, който смятам че е ценен и интересен. Днес ми гостува Петър Щурм.

47607_10200229401800261_887418780_n

Здравей колега! К’во ста’а?! Бихте ли се представил?

Здравей, колега. Благодаря, че пожела да ме включиш в блога си. Казвам се Петър Константинов, а когато пиша използвам и псевдонима си – Щурм. В момента се занимавам предимно с това да анализирам случващото се в българското общество и особено в неговото политическо измерение.

А, защо „Щурм“?

Този прякор ми остана от преди години, когато свирих в една  столична банда със съмнителн популярност. Алюзира отчасти и към важното културно движение Sturm und Drang (Бурни устреми) в Германия.

Освен, че явно не ставаш за музикант, не си компетентен изобщо, да анализираш обществения живот и политическата действителност, както и личи в писанията ти в един жълт, клюкарски вестник, предназначен за хора в трета възраст (б.а. „Дневеник“). Знам обаче, че разбираш от логистика. По-разписание ли се движи автобуса от Банки, настига ли го червения Икарус, има ли достатъчно пътници, които да се качват на Гражданския автобус, и как се движат тировете за Бурса? Забелязвам и няколко български мотоциклета „Балкан“ и един от Сандански да пърхат наоколо. А по хълма на Лозенец има рядка синя мъгла, вероятно няма да пречи на движението? Очакваш ли изненади по пътя и натоварено движение? И в по международен план – гърците ще успеят ли да ремонтират, скоро магистралата Атина-Солун?

При такава формулировка, явно се очаква да споделя и най-съкровените си мисли по отношение на логистичните въпроси.
Към момента (февруари) вече червения Икарус би трябвало да е настигнал, ако не и задминал автобуса до Банки. Той като цяло е в много тежко състояние, защото беше предпочетен заради новаторския си и честен образ, който покрай многото калинки, които взима от кръстовищата, тотално беше загубен. От това сме в смешната ситуация, че Икарусът символизира повече нормалност, модерност и европейски транспорт, отколкото него. При всички положения транспортните процеси, които се случват в момента в страната ще бъдар решаващи за резултатите от голямото пътуване през лятото. Ще отнеме, обаче, няколко месеца на транспортните агенции за да уловят тези процеси в изследванията си.

Гражданският автобус е много интересен – той със сигурност няма да може да мобилизира достатъчна енергия за да бъде във водеща пътна позиция по време на голямото летно пътуване. Той, обаче, крие голям потенциал за по-късен етап.

Автобусите към Бурса са по принцип най-сложни за анализиран – покрай опита за покушение на техния главен шофьор и същевременната му отстъпване от длъжност, ситуацията е много динамична.

При по-малките автобуси нещата изглеждат по-интересни, отколкото всъщност са – автобусът от Сандански надали ще предложи някакви изненади. Автобусите около центъра на София, както винаги, са хаотични и не се движат по разписания. Техните пътници, обаче, като цяло не обичат да сменят превоза си, така че един от тези автобуси, този, който по-малко закъснява, вероятно ще премине транспортната бариера.

А за Гърция – не знам дали скоро си пътувал, но магистралата Атина-Солун не е в процес на основен ремонт, а просто я кърпят няколко немски фирми за поддръжка. Там проблемите не са просто икономически – те са проблеми на социалния модел и на обществената култура. Такива проблеми се нуждаят от сериозна реформаторска инициатива, към която не виждам някой да е тръгнал. Като цяло не съм оптимист за Гърция.

Благодаря ти много за, анализа на пътната обстановка. А вярваш ли в „Буда“?

Не, честно казано не ми харесва как някои политически сили преекспонират информацията, че е имало опит премиера Борисов да бъде вербуван за информатор на службите за сигурност. Има обвинения и прегрешения в десетки пъти по-големи както от други политици, така и от самия Бойко Борисов, че да се фиксираме на него. Струва ми се, че наистина важния въпрос е дали сегашното правителство управлява добре страната или не.

Точно. Иначе наскоро с професор Дайнов издадохте една доста интересна книга – „Politics: A Reader“. Или с мои думи – must have помагало на студента политолог. Вътре накратко са представени основни идеологически течения, мислители и идеи. От Платон, през Мусолини до Джон Ленън и Фукуяма. Разкажи повече за този проект.

Благодаря за положителната оценка. Искахме да направим помагало, което едновременно да бъде лесно за разбиране за студентите в първите години от политологичното си обучение, а и за образованите хора, които проявяват интерес и без да са студенти, и заедно с това да събира в себе си части от оригиналните авторови текстове. Направихме го и по-интерактивно като сложихме вътре и много визуални материали. Като цяло съм много доволен от това, което се получи, а и досега отзивите са практически изцяло позитивни.

На мен лично, би ми влезнало в употреба, особено, ако го имах в начален курс под ръка, а и сега – прегледах го и съм приятно изненадан. Така, че препоръчвам навсеки, който следва Политически науки, иска да си обогати общата култуура или просто му се чете – ей така, нещо интересно – да побърза да си намери „Рийдъра“. Авторите на който, сте и музиканти. (б.а. проф. Евгени Дайнов свири в група „Магистри“), хайде тогава препоръчай ми нещо за слушане.

Знаеш, че музиката, която слушам не е точно в мейнстрима. Чуй новия лайф на Hammerfall – Gates of Dalhalla или последния Blaze Bayley – The King of Metal.

Ще! Ще! И последно – би ли се развивал в насока, като университетски преподавател в обозримо бъдеще?

Напълно възможно, да не кажа и вероятно е такова развитие. По-важното, обаче, е струва ми се, ти да се развиеш в подобна насока.

Един „Буда“ знае. Направо, и колегата Виктор Бенов взимам в екип. Курсът ще е относно „Пол и култура“ разбира се…