Сточна гара

Бар-кафе на шестия етаж,

кръгово – разбит паваж.

Невски свети, Витоша черней,

пия пиво с лепотица и един квартален гей.

Долу, няма го пазара, ни циганин от сой и род,

да се покаже откъм реката или Хладилният завод .

Ала, стои си още Бърза помощ накрая на това шосе,

осигуровки, здравни – нямам, само тубичка с Кале.

Тихо псувам към стената и наричам се глупак,

вдишвам пликчето отровно, с нова доза рак.

Лае ме отсреща куче, еднометров звяр,

не лае, ами поздравява, приятеля си стар.

Трийсет рейса – 310 минават тук на полуден,

арт-индустрията днеска, аз открих в мен.