Радикално лява

Казваш ми да се боря и да продължавам,
но аз не желая да бъда на системата ни син, ни админ,
за пропуснатото – жалко, но не съжалявам,
и глухо отпивам от бутилката с джин.

А ти – спазваща всички обществени порядки и норми,
градиш в системата живота си нов,
обличайки тялото в нова конфекция, мислите в униформи,
копаейки в себе си поредният ров.

По радиото пускат страшна музика,
ала кой слуша радио днес?
Продължаваш да пишеш своята житейска рубрика,
но, след редакцията, самотна заспиваш нощес.

Не разбирам, защо ти е толкова студено,
не чувстваш ли асфалта сив, колко е горещ,
ела, гушни се в мене и него,
нека трупът ми ти служи за свещ.

Водопад между твоите крака ще изригне,
правейки всичко в мъзга,
скоро бързо всичко пак ще отихне,
а ти ще си отново жена.

Мозъкът ти обаче е детски,
завинаги оставаш дете.
И тогава появява се ония селски,
и цял живот те ебе.

После – нека няма значение,
всичко е тук и сега.
Бъди в този миг, и само сега, вдъхновение
за мойте неродени деца

Човек прави избори много,
спонтано взимам и аз избора свой,
проблемите ни май идват от там,
че неспособни сме да ревизираме Ньой.

Наужким блъскаш живота и хърпаш в годините
напреде, напреде – после перманентен застой.
в общата картина мен изобщо няма ме,
очите все още живи са, но пълни с куха тъга от запой.

Климатикът в стаята бръмчи и работи,
харчейки от скъпия ток,
ако питаш за музиката по радиото
– беше някакъв български рок.

Сметките, сметките кой ще оправи, когато всичко приключи?
навярно ще я плащам аз.
Спокойно, когато и да .. все ще е късно и нищо няма да се случи,
и Ципрас ще е отново на власт.