Избори и още нещо (позитивно)

След всяко провеждане на избори в България, се опитвам да систематизирам своите мисли и впечатления текстово. Поредните избори минаха, ето го и поредният анализ: Ще почна със следното:

Що е то преференция?

Това е една от онези сложни думи, редом с „електорат“ и „референдум“, която отскоро е популярна предимно по-време на избори. Според речника на чуждите думи в българският език (изд. „Наука и изкуство“ 1978г.), тази дума идва от латински (preferentia) и значи – предпочитание, преимущество, право на избор или право да се предпочете нещо.

В контекста на провеждането на национални, местни, президентски и евро избори, преференцията е право, предоставено от държавата на гражданите и с цел по-добро представителство на гласоподавателите. Един вид – финна настройка на избраният от нас субект. Нека си го представим така – търсим желан телевизионен канал или радиостанция автоматично, но на моменти има смущение, шум и нещо куца – тогава имаме възможността, ако моделът приемник го позволява, да използваме бутона за финна настройка на този канал, за да нагласиме хубаво сигнала.
Така е и с изборната бюлетина, например тази за общински съветници – избрали сме партията (канала), но не ни кефи никак, зададените автоматично подредени кандидати. Например – този с номер едно ни е противен и не искаме нашият глас да отива за него, но пък номер десет ни харесва страшно много – приятен ни е и общо взето е от нашата черга. С правото ни на преференция, ние като гласоподаватели, може да направим точно това – да изберем канал и да го настроим финно, избирайки номер десет, вместо номер едно. А ако достатъчно хора са избрали номер десет вместо номер едно, то тогава системата се самокоригира, взима в предвид нашите настройки и тогава номер десет заема мястото на номер едно. Колкото повече финна настройка (преференция) има, толкова сигналът ще е по-чист (общинският съвет ще е нареден по-добре, от мажоритарния вот на хората, не зададен от партиите).

На теория звучи добре. А, дали е така?

По-принцип често тази финна настройка действа и бива използвана. Така например, кандидата на БСП на предсрочните избори за Народно събрание през 2014, Георги Кадиев от девети стана втори в своя район. И това изобщо не е изолиран случай, в цялата страна бяхме свидетели на подобни измествания. Някъде случаите бяха куриозни като случаят с Момчил Ненков, по-известен като „15/15“. На изборите за европейски парламент, никому неизвестният Момчил, измести лидера на партията, която представлява, а именно Сергей Станишев! Българската социалистическа партия беше с номер 15, а Момчил Ненков беше 15-ти в листата и. Какво се случи? Случи се това, че хората разбрали-недоразбрали, що е то преференция, гласуваха на сигурно с две 15-ки и така избраха своя „Любимец 15“, за когото дори не бяха чували.

Сега си представете и картинката с купеният вот. Партия – Х купува Y гласове за себе си. Платеният вот трябва да отиде за номер Z. Листата с кандидати е наредена така: A, B, C, D, E….. Z. Какво се случва обаче: Y гласоподавателите, виждат бюлетина с две колонки или с две места където фигурира номер Z. За по-сигурно отбелязва и двата номер Z. Така накрая се получава, че избраните кандидати биват Z, A, B, C, D, E….
Има и друг вариант, когато пак в контекста на купен вот, даден кандидат с достатъчно пари и влияние, поставен вече в някоя листа на задно, трудно избираемо място може да инвестира в гласове и да си осигури мястото, измествайки познатите партийни лица, които в крайна сметка са си виновни, че са издигнали този кандидат въобще.

Какво се случи на тези избори?

На 25.Х.2015 година се проведоха изборите за местна власт и беше проведен референдум за електронно гласуване. Аз самият бях доброволец и наблюдател от Института за развитие на публичната среда. Отидох в Кюстендил, където да наблюдавам как протичат изборите. Или на по-сложен език – извърших „анализ и мониторинг“.

Защо Кюстендил? Куп причини, от които ще почна с най-важната. Кмета, който спечели своя трети мандат, беше изнесъл секции от ромските махали на други места, за да не могат „циганите да гласуват“. Цитирам Петър Паунов: „Докато аз съм кмет, в ромския квартал на Кюстендил изборни секции няма да има.“ Жителите на въпросните махали, можеха да гласуват в изнесени, „смесени“ секции в другите квартали.

Сега знам какво ще кажат мнозина: „Ами, браво! Така се спира купения вот“. Като логиката е цигани=купен вот=купени избори. Няма да се спирам върху това, колко важно е това всеки да има правото на глас, без значение от раса и класа. Вероятно, щом четете това, сте убедени в принципите на Демокрацията, макар да виждате всички нейни временни кусури и проблеми и знаете, че „мръсните цигани“ биват използвани. Гласът им бива купен и така много хора са с усещането „те решават вместо нас“. Друг е въпроса, че ако гласовете на ромите не биват купувани, то едва ли голяма част от тях самите, имат желание да упражнят своя глас. И не само ромите, а ми всички маргинализирани групи, хора не-участващи в общественият и социален живот, изключени или самоизключили се от него, доста често живеещи мизерно или на ръба на финансовата нищета, неразбиращи как функционира системата и защо е важно, например човек да има образование, да не бие децата си, да не си продава гласа и прочее.

Но да си представим следното: Има хора които желаят все пак да упражнят своя глас в махалата. Имат свой избранник и виждат в него надежда за излизане от калта. Обаче му изнасят секцията на другия край на града. Изнасят им я, защото са „черни“ и вероятно са „купени“. Така, ако тези хора искат да гласуват, трябва да преглътнат обидата и да проходят пет километра, доказвайки своето усилие.
Едва ли… По-скоро биха предпочели, да свършат нещо друго полезно, вместо да гласуват. Ще гласуват обаче купените! Когато има изнесена секция, далече и броени едни пари – то става лесно транспортирането на хора от точка А (махалата) до точка Б (секцията) и така е почти сигурна бройката на хората и гласовете, а случайностите са сведени до минимум.

Прави впечатление и големият брой новорегистрирани по нов адрес хора. Цитирам статус на колегата наблюдател Любомир Иванов: „Култовата за всички обективни наблюдатели Община Трекляно си има нов „стар“ кмет., с получени 452 действителни гласове. Почти толкова бяха регистрираните с изборния туризъм, който формално не нарушавал ЗгрР.“ И така е в цялата страна, ако се погледнат статистиките.
Не твърдя, че кюстендилският кмет купува гласове. Не твърдя и обратното. Има си съд, който разглежда подадените жалби за нарушение и прочее. Твръдя, обаче че, работата мирише и вони лошо.

Ето какво видях аз:

Видях опити за провокации, които незнам какво точно целят. Например две млади жени в рамките на половин час влизаха и излизаха бързо от тъмната стаичка с оплакване, че бюлетината им е белязана с малък хикс с молив. Прегледах кочаните и бюлетините след първия случай – бяха си изрядни, имах и доста добра видимост към комисията и мога със сигурност да заявя, че това не беше тяхно дело. Така последваха няколко скандала с цел – изнервяне на обстановката и създаване на напрежение.

Имах среща с местен дилър на гласове.

При появата ми в кафене, около едно от училищата, едър и подпийнал бабаит ме придърпа в една от стаичките, където да се „разберем“ и да „проведем интервю“. В този момент, помислих, че ще ме сплашат някак. Оказа се обратното – въпросният едър мъжага с вид на затворник, беше силно притеснен и нервно пиеше от бирата си. Беше „насран от страх“ както се казва. Пита ме, кой номер съм (на изборите) и какво правим тук. След като разбра, че не участваме на изборите и че сме „нещо за правата на човека там“, се успокои. Разбира се предложи услугите си, ако в бъдеще участваме. После гони мене и колегата ми до двора на училището, питайки многократно всичко ли е наред. Пред секциите на тези училища, наставаше видим смут при появата ни. Знаеше се, че сме независими наблюдатели и че сме „някви експерти от София“. „Кой знае тия кви са и чий гръб имат“ – предполагам така са си мислили някои от „онези застъпници“. По-рано през деня пък ни беше подхвърлен анонимен списък с имена на „продавачи на гласове“.

Сега да се върна на преференциите:
Явно за да избегнат феномена 15/15, този път на доста хора е било заявено, да гласуват само в едно от местата. И какво се получава: В секцията, която закрих имаше 67 невалидни бюлетини – невалидни, защото беше отбелязана само преференция, но без глас за партия. В другите секции също беше така. Кюстендил е малък град, нужни са около ~750 гласа за да имаш съветник. Та представете си сега картинката – всяка секция с по 100 невалидни бюлетини. Живо прецакване! Ако някой е купил гласове, то голяма част от тях са фира и едни пари са отишли на вятъра.

Преференцията – образователен ценз?

Има една популярна идея, която витае в общественото пространство. Идеята, само хора с образование да имат правото да гласуват. Скритата идея е че по този начин, голяма част от циганите няма да могат да гласуват, тъй като доста от тях не са посещавали никога училище или са отпаднали по различни причини от образователната система. Изборната бюлетина, пък е сложна и впрочем са няколко изборни бюлетини, т.е. изисква се някакво минимално усилие, човек да се запознае с изборния процес и да разбере как да упражния своят вот, без да допусне грешка.
Е, ето ви скрит образователен ценз. Преференцията. Ако не искате необразованите или пък „изкуфелите пенсионери“ да гласуват вместо вас и да определят бъдещето ви, сложната бюлетина с преференции е един от начините. Ако това е идеята де. Според мен става по-зле и по-лошо, когато изключените от обществото, биват изключвани допълнително и по този начин привидно се решават проблеми, вместо реално да бъде помислено как може да стане включването им пълноценно. Но това е друг въпрос. В случая важното е че преференцията работи.

Защо ви разказвам всичко това?

Ами защото го смятам за изключително важно. Ставаме свидетели на какви ли не нарушения. Пореден път сме свидетели на „Зала Универсиада“ или„Арена Армеец“( или както една позната каза „Арена Пиночет“.) Неможе да проведем едни нормални избори като хората, административното ни ниво е нулево, а като си помисля, че може да станем скоро част от Шенген и да трябва, например да регистрираме 50 000 бежанци наведнъж, ми става лошо и си казвам „е добре, че не сме част“. Въобще казваме си „бахти държавата“ и псуваме, до следващите избори. Аз ще ви кажа, обаче от какво аз самият съм доволен.

Доволен съм от това, че като общество се преборихме за правото си на преференция.

Доволен съм от това, че се преборихме този референдум, все пак да се случи и да бъде проведен, макар и неуспешно. Важното е че все пак ще влезе за обсъждане в парламента и е важно, че беше подкрепен от около милион и седемстотин хиляди души. Някои от тях мои познати живеещи в чужбина и пропътували в неделният ден, сто-двеста километра само за да идат до мястото, където има изборна урна.

Доволен съм от това, че миловидната ми иначе физиономия, страхува нарушителите и създава смут сред тях. Щом се страхуват, че работата им може да се прецака, значи не е толкова зле. Можеше например да се държат нагло или да ме понабият.

Доволен съм, че имаше доброволци, а и не само – в ОИК, прекарвайки повече от денонищие, за да наблюдават за машинации при броенето.

Доволен съм, че постоянно срещам съмишленици и съратници. Не, за това съм по-скоро благодарен. Важното е че малко хора с много усилия, постигат някакви неща. Постигат малко и малко и малко и малко и накрая лека полека се върви към видимата голяма промяна. Трябва да се съсредоточи вниманието не толкова към изчистването на всички лоши неща и проблеми, колкото към опитите за правене на добри неща, дела и инициативи, които да доведът до баланс.

Ще стане, бе! Може и да мине много време, ама ще стане!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.