РАДИОТО: СИВОТА & ОБЕЗЛИЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ РАДИОЕФИР; ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ


2

Начало

През 1929г. е поставено началото на радио излъчването в България. Оттогава то е неизменна част от информационната сфера и присъства в почти всеки дом, изграждайки постепенно своя облик, завоюващо все повече нови територии – географски и човешки. Пленяването на хорските сърца и умове не е лесна задача. Ако през 1969 – 40 години след рождението на българското радио Ливи Иванова изпява „Без радио не мога“, то днес имаме усещането, че българският ефир е сив и монотонен, че повечето радио станции са като че ли еднакви и неотличаващи се една от друга и въобще усещане за излъчване на „бял шум“ (случаен сигнал или процес с еднаква мощност). Въпреки това обезличаване продължаваме да слушаме радио: в колата, вкъщи, на работа, на път, навън. Самото радио вече е усвоило и други способи, чрез които да съществува – появили са се интернет радиостанциите, другаде пък остарялото аналогово разпръскване е заменено с цифрово. Радиото се модернизира технически, но пропада смислово, и за да реализира своите перспективи, то трябва да реши своите проблеми, които му пречат да се развива.

Не само радиоефирът е в криза обаче. Телевизията и пресата също. Доста пъти, трите вида медийни средства са били отписвани: вестниците за сметка на радиото, вестниците и радиото за сметка на телевизията, вестниците, радиото и телевизията за сметка на интернет, и така всеки път появявайки се нещо ново, остарялото бива обричано на бърза смърт. Обаче нищо от това не се случва. Да, на лице са множество кризи и фалити, но пресата, радиото и телевизията еволюират постоянно, навлизайки често и в други територии: радиото и пресата – в интернет, интернет – в телевизията. Ще се опитам да дам отговор на този въпрос. Също така ще се опитам да прогнозирам и бъдещето на радиото и да разгледам вариантите за неговата дигитализация.

Психологически аспекти & радио

Радиото като навик и медия.

Четенето на вестник, за мнозина хора се е превърнало в навик. Сутринта разгръщайки всекидневника преди работа – пиейки първото кафе, уикенда – спокойно в креслото, разлиствайки седмичника. Това често бива един силно изграден навик, ставайки от сън, пиейки сутрешното си кафе, човек прочита от първа до последна страница вестника. Разбира се, новините често вече се знаят от предната вечер – съобщили са за всичко най-важно в повечето новинарски сайтове. Само че в интернет, човек избира точно определена новина, която да прочете, точно определено заглавие привлича вниманието му, докато хващайки вестник в ръка – често се чете всичко. От – до. Дори и нещата, които изобщо не са от изначалните интереси на даден човек, например такива могат да бъдат клюките за известните личности или спорта. Но прочитайки всичко, човек задоволява глада си за информация и стремежа си за непрестанно обогатяване на общата си култура. Решаването на кръстословицата, на предпоследната страница – също е навик, а рещаването и онлайн би било странно за мнозина – тоест удоволствието не е същото. Качеството на вестника като продукт е занижено, коментарните рубрики почти липсват. Цената на повечето издания е ниска, като от тук може да следва заключението, че ниската цена е равна на ниското качество. Обезличаването обаче е пълно, фонът сив и пресата е почнала да излъчва бял шум. Навикът е изключително силен инструмент. Човек продължава да чете вестници, макар често да е силно отвратен от тях. И така – всеки ден. Точно, като пушенето на тютюн – пушачът знае, че употребата на тютюневи изделия е вредна за неговото здраве, но продължава заради навика и пристрастяването.

Връщайки се на радиото, то тук на лице е абсолютно същото. Слушането на радио, за мнозина е навик. Ставайки от сън – пускайки радиото, за да се чуят новините или в личния автомобил – слушайки сутрешният или вечерният блок, коментарните рубрики или просто музика. Едно от предимствата на радиото е, че не ангажира цялото внимание. Използвайки само едно от сетивата си – слухът, хората слушат радио, докато работят, шофират или извършват друга дейност. Същото не е възможно, когато се гледа телевизия или чете книга – тук повече от едно сетиво е включено – зрението.

Когато Лили Иванова изпява „Без радио не мога“, радиото в България е едно, телевизията също, а и двете при това държавни. Интересът и към двете медии, тогава е много по-голям за разлика от днес, въпреки липсата на конкуренция. Гледането на една телевизия или слушането на една радио-програма, обаче прави доста голямо множество от хора, свидетели преживявайки и споделяйки едно и също събитие и емоция. Почти целият български народ през 90-те помни например шегата на предаването „Ку-Ку“ с аварията в АЕЦ Козлодуй. (http://vbox7.com/play:9a1ba805&al=2&vid=8494438). Макар и вече част от „свободния свят“, телевизията в България, продължава да бъде една, а популярността на въпросното предаване голямо – което е предпоставка и прави така, че целият български народ, да се вълнува и обсъжда един и същ проблем. Подобно е било и вълнението на хората, които са чули по радиото за края на Войната, думите на първия човек в открития космос и на Луната.

Днес това е почти невъзможно. Наличието на множество различни радио и телевизионни програми, фрагментира слушателя и зрителя. Фрагментацията и разделянето е налице, дори когато е излъчено едно и също събитие по множество канали едновременно – например 9/11 и терористичните атаки. Камерата снимайки от различен ъгъл в сравнение с този на друга или дори коментара на различни хора върху един видео-материал, прави излъчения продукт различен. Макар и незначителна – намесата е направена и от тук нататък, разликите са на лице. Например два различни коментара в две различни медии на едно и също събитие, може да формира две различни мнения и нагласи върху зрителите/слушателите. Т.е. Групата вече не е една, фрагменирала се е, станали са две групи (минимум).

Също така фаворизирането на радио събития става все по-трудно не заради изобилието им, а заради невъзможността да разграничим времето, прекарано с медията, от личното ни време извън нея. Радиото все повече е „нещо”, отколкото име, предаване, водещ. Слушайки в колата, бързайки за някъде, хората слушат просто нещо – „някакъв шум там“, без ясен спомен за това какво е било или кой го е произнесъл. Да не говорим за собственото произвеждане на новини. Съобщаването на новини, се е превърнало в досадна част от радиоефира, която трябва да бъде сведена до минимум, радиожурналистът трябва просто, да прегледа няколко новинарски сайта и да ни прочете, най-най-важното. За проверка на информацията и дума, да не става. А хората често нито слушат, нито запомнят повечето новини, чакайки да почне отново музиката.

Вина за обзеличаването имат и множеството грешки допуснати при изграждането на частните радиостанции в страната след Промените: лошото прилагане (copy-paste) на готови комерсиални радиоформати от чужбина; агресивното промотиране и налагане на частните станции, чрез масирани рекламни кампании вместо изграждането на знакови предавания и личности; хаотичното преселване в интернет пространството без последователна концепция или никаква такава, целящата да отговори на въпроса „И какво от това?“ грешно разчитайки на условията и спецификата на нет-пространството и нет-пазара.

Радиото като социална мрежа за пенсионери

В своята статия „Живот и смърт в българското радио“, Георги Савчев разглежда радиото, като Twitter за пенсионери. Според него, ако една значителна група млади и на средна възраст потребители „изгубват” живота си в мрежата, то радиоточката е дългогодишна биография за много възрастни хора. Той дава два примера:

„ На 21 май 2009 година. Българката Лаура Чуканов, носителка на титлата „Мис Юта“, гостува в предаването „Челюсти” на Дарик радио. Разговорът в студиото тече леко и приятно за слушателя. Лаура е непринудена и забавна: „Моля, обадете се и ми кажи” (с какво може да помогне на страната си; българският и е неуверен, но симпатичен). Но респектиращата биография на Лари изведнъж събужда стар рефлекс в съзнанието на активната аудитория – рефлексът „Свободна Европа” от ранните години на демокрацията. От 10 слушатели, прозвучали в ефира на Дарик, 6 говорят за политика: „про&анти” Гергана Паси – „доста крадлива жена, не знам дали знаете”; против властите в САЩ – „виновници за тази криза” и „да не се месят” в световните дела; и против комунистите: „И понеже снощи гледах Лаура по Слави, прекрасно момиче наистина, искам (понеже ни иска съвет с какво да помогне), нека така, въпреки че малко пак към политическа тема, нека да обясни на всички там американци, на всички фондации, на всички хора, така, да говори ясно и точно, че думата комунист в България значи терорист и трябва да изчезне и тогава България ще се оправи! Благодаря! И поздрави на всички!”.

На 6 ноемри 2010 г. Хоризонт, „Деконструкция” с Петър Волгин. Темата на предаването: „Може ли политическият проект на президента Първанов да се превърне в реална алтернатива на сегашното управление?”. Доколкото може да се каже, Волгин е дисциплиниран в общуването със слушателите, все пак има дългогодишен опит със странните публики. Но дори и любезното припомняне, че в „Деконструкция” предимство имат слушателите, които са се обаждали по-рядко, не е преграда за словоохотливите:
„Добър ден. Така средно интелигентен, възпитан човек, 20 години се нагледах на всички простотии. И така като така интелигентен човек, ще ви кажа – освен да се вземеме в ръце и да мастурбираме, нищо друго не ни остава / Здравей, мойто момче… Защо като отида в Германия, Франция и т.н. турците си слагат лещи и от Хасан става Ханс?”. Друг слушател говори за художествената интелигенция, двама предлагат у нас да се създаде бъдеща силна комунистическа партия. Тази унификация на демократичния дискурс е твърде тревожна: анклавизирани позиции, стилистиката на ранните „Дума“ и „Демокрация“, говорене „по принцип” и извън мярката и неговото оправдание – безкрайната болка, която не можем да напуснем. Горещите телефонни линии в радио и телевизионния ефир звучат като екзотична призма към сериозните теми. Най-активните радиопублики получиха специфична нова роля – на убедителна илюстрация, която обяснява защо политиката, обществото, публичните ни дебати са такива. Двайсет години след началото на прехода енергията им е неизчерпаема, а именно преходът е най-невротичната тема за тях.

Виждаме, че радиото бива използвано едва ли не, като „социална мрежа“, където, често фокуса от темата се измества и тематиката бива определяна не от водещият, а от слушателите и коментарите. (Лично аз помня и един случай в Канал 3, когато в спортното предаване на Крум Савов, зрителите, които се обаждат в ефир започват, да коментират единствено политически теми, нямащи нищо общо със спортната тематика на предаването. Не след дълго, самият водещ, който не може да овладее положението, се отказва и предоставя ефира, заявявайки „всеки да си коментира по-каквато тема иска, явно за спорт няма да говорим днес“)

Състояние на българският радиоефир.

Разлики между станциите.

Нека разгледаме, как стоят нещата в град София, където се предполага, че има най-голям брой радиостанции и разнообразието и конкурентната среда най-развити и големи.
В честотния диапазон от 88 до 108 Mhz FM, УКВ излъчват следните радиостанции:

87.60 – Радио Зорана
88.00 – Алма матер Класик ФМ
88.40 – Bulgaria On Air
89.10 – радио Z-rock
89.50 – радио Energy
90.00 – Дарик 18
91.00 – Радио Антена
91.90 – БГ Радио
92.40 – Magic FM
92.90 – БНР „Христо Ботев“
93.40 – Радио Мелъди
93.90 – Радио К2
94.50 – БНР „София“/ Парламентарен канал
94.90 – радио FM+
96.20 – радио The Voice
96.70 – радио Вероника
97.60 – радио Витоша
98.30 – радио 1 рок
99.10 – радио Веселина
99.70 – радио City
100.30 – радио Fresh
101.10 – bTV радио
101.70 – радио Nova
103.00 – БНР „Хоризонт“
103.60 – радио Фокус
104.00 – Jazz FM радио
105.00 – Дарик радио
105.60 – радио Star FM
106.00 – радио 1
106.90 – радио N-Joy

Общият брой на радиостанциите е 30 към Декември 2014г. За близо двумилионен град, София изглежда сравнително добре с тридесет на брой радиостанции. Във Варшава се слушат 32 радиостанции, над 50 пък в Рим. Разбира се и аналоговият честотен диапазон не е безкраен.

Нека обаче сортираме и разгледаме радиостанциите по формат. Радиоформатът е важна съставна част от конструкцията на една станция. Той е реалното изражение на нейната програмна концепция. Това е програмният профил на радиото, неговата физономия пред аудиторията. Това е стилът, който радиото налага чрез музиката, коментарите и анализите в него. Програмният профил и радиоформатът е важен със своите две нива:

Социокултурното ниво е адресирано към аудиторията. Чрез този формат се избира една или друга възрастова група, с и за която ще се работи и така формира в огромна степен нейните музикални вкусове или аналитични способности. В голяма степен този процес трябва да е взаимен и вие да се проверява непрекъснато с обратна връзка, социологически проучвания, включване на аудиторията в програмата на радиото чрез отворени микрофони. Но трябва и да се притежава усет към измененията във вкусовете и да се следи този деликатен процес, който се развива без правила. Това почти изцяло е даденост, личностен феномен, който зависи от дадени качества, които се изискват от един добър мениджър.

Второто ниво е маркетинговото. То е насочено към рекламодателите. Те се интересуват повече от дадения формат, отколкото обикновения слушател, защото това ги ориентира в целевата група, която от тяхна гледна точка е потребител на стоки и услуги. А това е основният източник на приходи, за една радиостанция, така че изборът на формат е ключов за успеха на едно радио. Например, няма смисъл, ако има три радиостанции излъчващи Поп-фолк музика, да се правят опити за четвърта такава или да съществуват три спортни радиоканала в един град.

Радиоформатът може, да се променя, но това става с решение на СЕМ и е дълъг процес. В България, по европейски модел, законът определя така наречения „Програмен профил”, който е по-общо понятие и включва информация за търговския или обществен характер на програмата и баланса на музика и информация. Смяната му често, обърква и слушателската аудитория като разбира се в днешно време радиоформатът не е нещо изключително строго дефинирано и изчистено. На кратко форматите биват три вида: музикален, информационен и специален.

· Музикланите биват: CHR (Top 40), AC (Adult Contemporary), Classic rock, Chill out, Кънтри, Джаз, Шлагери, Р’н’б и т.н.;
· Информационните : Само новинарски, Talk, News and Talk; Спорт
· Специалните: Религиозни, етнически, образователни, правителствени, variety

В София радиостанциите сортирани по формат биват:

· CHR Contemporary Hit Radio – Съвременни хитове, Топ 40 (възр. група 18-24)
Fresh!, City, Витоша, NRJ
· АС Adult Contemporary – съвременна музика от 80-те и 90-те без рап, рок, метъл (25-44) Hot AC формат: FM+, Energy, N-Joy; Soft AC формат: Радио 1, Magic FM, Радио Антена, Зорана, Мелъди;
· Oldies – ретро – Classic Hits, Nostalgia, Big Band, Swing, Blues, Middle of the Road
Star FM, Радио 1 Рок, Дарик 18 (35+)
· New AC – мек формат, неангажираща, спокойна музика, джаз, класическа музика, Easy L. Нова, Classic FM, Jazz FM (25-44)
· Modern Rock – предимно съвременен рок (25-44)
Z-Rock /Star FM, Radio 1 Rock/
· Urban – R&B – черна музика, ърбан, рап, хип-хоп, соул (25-44)
The Voice
· Folk – народна музика и стилизирана народна музика, поп-фолк
Веселина, Вероника,
· Educational & Culture – образователни и културни програми
БНР Христо Ботев.
· News & Talk, Спорт – новини, коментари, дискусии, слушатели в ефир (35-65)
БНР Хоризонт, Радио Фокус, Дарик Радио, К2, Bulgaria On Air
· Government – правителствени, президентски, парламентарни радиостанции
Български радиостанции в този формат: Парламентарен канал (BNR Sofia)
o Variety – bTV radio, (12-65)

Равносметката: 4 CHR, 8 AC (3 Hot + 5 Soft), 3 ретро, 3 New AC, 2 folk, 5 News & Talk, по-едно рок, ърбън, културно, парламентарно и варайъти радиостанции.

Преобладават разбира се радиостанциите насочени към най-активната възрастова група 25-44 и тези от 35 до 65. Малка част е насочена към тинейджърите и младежите и като цяло липсва всякакво друго разнообразие от различни формати. Липсват радиостанции насочили се към други музикални формати – реге, техно, хип-хоп, латино, ска/пънк, религиозни или етнически радиостанции. Българският ефир е обхванат само от 10 формата, които са си разпределили слушателите и пазара. Новопоявилите се все още бокс-офис радиостанции – Зорана и Антена, също „се блъскат“ в AC формата, макар и Антена, да пуска и филмова (различна) музика. През цялата 2013г. Пък Дарик излъчваха американска суинг, джаз и соул музика от 30-те и 40-те години на ХХ век, но заради скъсването на отношения с ПРОФОН, което пък внасяше доза различност в музикално отношения в радио ефира. От началото на 2014 г, обаче „различността“ е преустановена. Излиза, че българският слушател е непретенциозен и без съвременни възгледи. В страната се наблюдава и друго явление – голяма част от радиостанциите попадащи в AC формата например, само се представят за форматни от този тип, а всъщност те са политематични безформатни радиостанции, наблягащи на поп-фолк културата и нейната музика. За да не бъдат фолк радиостанции, те примесват запълнената си от фолк хитове програма със западни силно комерсиални песни (еднодневки), което им „гарантира” представителния формат „AC” и пр.

От тази равносметка става ясно че на българския радиослушател не му се предоставя избор от богата и разнообразна радиопрограма, което води до заключение, че радиоефирът в България би трябвало да е в готовност за бурно развитие и предстои запълване на почти всичките изброени радио формати, които иначе отсъстват от ефира. Но дали е така? И защо до сега, тези ниши не са били запълнени? Нима досега не е имало достатъчно количество хора, които предпочитат да слушат различните форми на електронна музика или реге, пънк, ска, а защо не и латино или кънтри? От една страна Българската клубна култура показва съвсем друго, от друга самото усещане за липса или за твърде малка такава е свързано.

За да разберем сивотата на българския радио ефир, трябва да разберем и как се издържат радиостанциите. Приходите в радиото постъпват главно от продажба на ефирно време или обобщено казано от излъчване на реклами. Позволеното от СЕМ е 12 минути за час, рекламно време. Една радиостанция също така предоставя и други услуги – например всичко, което е свързано с наличието на звукозаписно студио – т.е. Направата на самите реклами, изработка на информационен или музикален аудио-клип и прочее. Често доста от станциите биват част от една радиоверига или собственост на някоя по-голяма група.

Може да групираме разгледаните вече столични радиостанции и по собственик:
(В скоби е упоменато името с което те са известни пред публиката.)

СМЕ България: (bTV media group): bTVradio, N-Joy, Classic FM, Jazz fm, Melody, Z-rock
Нова Българска Медийна Група (Цветан Василев – КТБ; Ирена Кръстева & Делян Пеевски): Витоша, Веселина, Magic FM, The Voice
ТИМ: Bulgaria On Air
Communicorp: Радио 1, Радио 1 рок, БГ Радио, Вероника, NRJ, Nova, City
Дарик (Радосвет Радев): Дарик радио, Дарик 18
БНР: Хоризонт, Христо Ботев, София
Додо Филм: Радио Антена
Болкан броудкастинг (Вячеслав Дивизиев) : Fresh, Star FM, FM+
Агенция фокус (Красимир Узунов): Радио Фокус
Анаили Мили ЕООД: Радио К2 (Илиана Беновска)
Романтика ЕООД: Зорана (Графа)

Излиза че радиостанциите в София всъщност са реално 11, по графа собственик. Ако махнем общественото БНР и двете бокс-офис радиостанции – Зорана и Антена, то е видимо, че пазара е поделен от няколко мощни играча, притежаващи освен тези радиостанции, така и телевизии, вестници и прочее медии (медийни империи). Т.е. Конкуренцията е между тези мултиплатформени медийни играча, на всички възможни полета (нива), а не между независими радиостанции. В този ред на мисли, може да се заключи, че кнкуренцията е не-истинска. Например, един радиоканал може да си позволи, да работи на загуба или на печалба равна на разходите, ако същия е собственост на голям медиен мастодонт, който е взел такова решение.

3.2. Причини за обезличаване

Ясната собственост е важна предпоставка за избягването на монопол и за развитието на конкуренцията. Конкуренция = по-високо качество, по-добри цени, по-голям избор и повече иновации. На теория конкуренцията непрекъснато принуждава предприятията да предлагат най-добрата гама от продукти на възможно най-добрите цени, защото ако не го правят, потребителите могат да се насочат към други предприятия. В условията на свободен пазар бизнесът трябва да е конкурентна игра, от която потребителите печелят. Разбира се самите компании често се стремят към ограничаване на конкуренцията, чрез различни картелни споразумения например.

България обаче изостава много по този показател. Не само изостава, но и се движи назад. В ранглистата на организацията „Репортери без граници“ по отношение на медийната свобода от 2006 година насам България е спаднала от 35-то на 87-мо място и следователно на последно място с голяма разлика спрямо всички останали страни членки на ЕС.

По години България е била на следните места:

2002 – 38 място
2003 – 35 място
2004 – 36 място
2005 – 48 място
2006 – 36 място
2007 – 51 място
2008 – 59 място
2009 – 68 място
2010 – 71 място
2011 – 80 място
2012 – 80 място
2013 – 87 място
2014 – 100 място
2015 – 106 място

Една от причините за това рязко падане е че, чрез медиите се оказва политическо, корпоративно, икономическо и всякакво друго влияние за манипулация над обществото.

Въпреки че телевизиите имат най-големи аудитории, а някои вестници и онлайн издания са като цяло най-влиятелни, смятам, че радиата са все още важно средство за политическа комуникация поради балансът между влиятелност, качество на излъчванията и възможността за таргетиране на отделни аудитории, които те предлагат.

За съжаление, обаче, съществуват обективни методологични пречки пред подбора и достигането до подредена архивна информация в архивите на радиостанциите, които затрудняват изследването на радиоефира. По отношение на подбора съществуват два взаимно свързани проблема – първо, радио станциите притежават силно локализирано влияние, а националните и държавни станции често са базирани на регионални под-станции и второ, в известна степен поради първото няма радиостанции, които ясно да се открояват като рейтингови лидери едновременно в страната като цяло и в столицата. Последното е необходимо за да бъдат изследваните медии консистентни. В изследването на политическите нагласи обаче, радиоефирът липсва. Той не е включен в множеството изследвания. Но въпреки това радиото си остава мощен инструмент за политическа пропаганда.

Прозрачността и ясната собственост биха намалили този ефект, както и ефекта на картелизация и монополизъм. Освен саморегулация, трябва да има и някаква форма на държавна регулация, като например създаването на една рамка, която да се основава на основните, най-важни принципи – принципа за прозрачност на отношенията на собственост върху медиите, т. е. да се предотвратява т. нар. регистриране чрез подставени лица.
Също така ясно трябва да бъде обозначен и платеният репортаж като реклама в противен случай слушателите на медията са заблуждавани.

Clipboard01

През 2010 години излиза доклада „Радиосредата 2001 – 2010“, който претендира, да е „обстойно, задълбочено и единствено по рода си“ изследване. През следващите 4-5 години, обаче медийната картина се променя – едни радиостанции загиват, раждат се други.
Изследването е освен остаряло и доста субективно. Най-малкото методиката на изследване е неточна и грешна, например: мерене на аудитория, по териториално население от данни от националното преброяване през 2001г. Вметките че преброяването е старо, че често българските граждани не-живеят на своя, а на чужд адрес и че не непременно всеки гражданин е радиослушател и т.н. са ясни от само себе си. Огромна част от изследването обхваща и другите медии – Телевизията и Пресата, които не са от толкова голямо значение за облика на радиосредата.

Все пак, последното изследване от доклада сочи:
„През май – юни 2010 г.слушането на радио е активно занимание за мнозина – около 59,0 % от анкетираните слушат всеки ден или 5–6 пъти седмично.
Радиослушателите са повече мъже (разлика от 13,0 %). Слушането на радио в колата действително е без конкуренция, следвано от дома и работното място. В свободното си време, на публични места хората малко слушат радио, те имат други по-важни занимания.
Месечното покритие на аудиторията е обичайно високо – 90,7 %, сед-мичното е малко по-ниско, а дневното покритие е 47,6 % слушащи. На база всички респонденти 15–54 г. в делник те отделят 128 мин. за слушане на радио, в празник и средно за ден от седмицата – по 108 мин. и 122 мин. На база слушащи радио 15–54 г. слушането в делник, празник и средно за ден от седмицата е 261 мин., 247 мин. и 257 мин.

Начините на слушане на радио най-общо следват създадения комуни-кативен модел – радиоприемникът е предпочитаното средство за слушане на радио, но слушането онлайн е три пъти повече, отколкото през кабелна теле-визия и сателит (20,3 % към 6,1 % и 2,2 %). С развитието на мрежата, налагане-то на социални мрежи като „Фейсбук“ и „Туитър“ слушането на радио онлайн ще расте, особено в младежките групи.

Или за периода от края на 2007 г. до юни 2010 г. (база всички респонден-ти) средно за ден от седмицата слушателите отделят 12 минути по-малко за радио и 11 минути по-малко (база слушащи радио 15–54 г.). Това показва, че слушането на радио намалява, но бавно.
Накрая се обобщава:

Честота и начини на слушане през: 2007-2010: Радио се слуша най-много в делник, в празник слушането на радио е по-ниско и разсеяно. Слушането на радио намалява, макар и не толко-ва бързо. Намаляването на радиослушането е свързано с преразпределяне на свободното време и медийното внимание към разнообразните възможности, които интернет предлага на своите потребители.

Радиоприемникът остава предпочитаният начин за слушане, но общуването с радио през интернет се засилва, и то е три пъти по-голямо в сравнение с това през кабелна телевизия и сателит. Слушането онлайн постоянно се увеличава, то е най-високо при най-младите, което показва промяна в техни-те медийни навици и предпочитания.

Интернет радиостанции.

Съществуват няколко интернет-базирани български радиостанции. Това са радиостанции, които могат да се слушат единствено чрез интернет и немогат да се слушат ефирно с приемник.

Българска музика: радио Бинар БГ-Поп, Татковина, Отзвук, Гранд Златни Хитове
Поп-Фолк: Родолюбие, Чанове, Балканика, Ритмо Микс, Ритмо Романтик, Наздраве, Леле-Мале, СайбърФолк, МиксФолк, Авангард. Гранд фолк
Поп: DeeJay, Авангард, Твоето радио, Макс ФМ, Милениум, Хот Денс, ДенсУитМи, ОРВ, TS, Party FM, Atlantic
Рок/инди: Храдио, Бинар: Инди, Чилаут, Дуенде, Пънк джаз; Тангра Мега Рок, OFFRoad Radio, I hate mondays radio, No!FM
Електронна: Viber1, Viber 2, Traffic, HMSU, Radio 33, Coolbeats, Eilo (11 под-канала)
Други: Атака, Севтополис, Блус радио Несебър, Арена-Русе, Велико Търново, Трибали, Здраве, Беинса Дуно, Светлина, Сливен, Реакция, Trust Global Radio

Това са само част от българските интернет радиостанции, достъпни в интернет. Повечето от тях са с емигрантска насоченост. На страницата на СЕМ, няма данни или справочник за регистрирани интернет радиостанции. Не е ясно и колко от гореспоменатите имат реално някаква аудитория и дали плащат музикални права или функционират на „пиратски“ принцип.
На принципа на индексиране на страници в интернет търсачката Google, през 2010 най-слушаните БГ интернет радиостанции са: Тангра Мега Рок, Трафик, Наздраве, Elio

 

Изграждане на зависимости. Власт-Медии.
Финансова подкрепа (държавна помощ) за предприятията правителства в ЕС – тя е позволена, при условие че не нарушава честната и ефективна конкуренция между предприятията в страните от ЕС или не нанася вреди на икономиката.
Понякога правителствата изразходват държавни средства, за да подкрепят местни промишлени отрасли или отделни предприятия. Това дава на тези предприятия несправедливо предимство спрямо техните конкуренти в други страни от ЕС. С други думи това нарушава конкуренцията и търговията.
Една от задачите на Европейската комисия е да предотвратява подобни действия, като позволява отпускане на държавна помощ само ако тя действително е в интерес на обществото – ако целта е допринасяне на полза за него или икономиката като цяло.
В България, обаче държавни средства се наливат в българските медии под формата на рекламиране на различни европейски програми и прочее. Така държавата всъщност става един мощен рекламодател, който медиите не биха искали да загубят, т.е. Биха си спестили или ограничили критиката или биха си наложили „автоцензура“. На фона на изхарчените средства, може ли гражданите, да си отговорят на следните въпроси:
Достигна ли адекватна информация за програмното финансиране, което България получава от Европейския съюз? Разбраха ли българските граждани, неправителствените организации и бизнесът за възможностите и преимуществата, които предлага европейското членство на България?
Сумата, изразходвана за периода 2007 – 2013 година за популяризиране на оперативните програми и Програма за развитие на селските райони, е 71 637 781 лв., но въпросите за ефективността и целесъобразността на комуникацията остават. Публикуването на тази информация е стъпка в правилната посока. Адекватна и пълна оценка за свършеното обаче, не може да се направи, заради липсата на публични доклади за предоставените услуги. На този етап анализът на продуктите и услугите, предоставени от бенефициенти и изпълнители срещу конкретна сума, е в сферата на предположенията, което създава предпоставки за спекулативни твърдения.

Clipboard02

 

Дейностите, услугите и продуктите, финансирани с цел популяризиране на оперативните програми и Програма за развитие на селските райони, могат да бъдат обобщени в няколко групи: предоставяне на телевизионно време, предоставяне на програмно време в радиостанции, закупуване на реклама в печатните медии, създаване на рекламни материали, логистични услуги и организация на събития, мониторинг и анализ, интернет кампании, изготвяне на стратегически документи и провеждане на проучвания и други.

Clipboard03

Средствата отделени за популяризиране на оперативните програми чрез радиостанции възлизат на 10 747 808 лв. и са разпределени между 15 медии. Най-големи бенефициенти са Дарик радио (4 245 506 лв.), БНР (1 897 882 лв.), Фокус – Нунти (1 594 595 лв.) , БТВ радио груп – N-JOY, Z-ROCK, Melody, 101.1 PRO FM Sofia, Jazz FM и Classic FM (1 243 545 лв.) , радио ФМ-ПЛЮС (661 650 лв.).

Clipboard04

Независимо от зорко пазените връзки и зависимости, данните недвусмислено показват един факт, който трови бизнес средата – малък брой фирми (и лица, седящи зад тях) се възползват от публичните средства за сметка на всички останали. Липсата на адекватни инструменти за граждански контрол допълнително усложнява опита за изясняване и разрешаване на тези вече патологични проблеми. Отлагането на решението за публикуването (а защо не и за отварянето) на публичната информация създава допълнителни условия за мистификации, спекула и откровена манипулация.

Бъдеще

Радиото не е това, което е било някога. Постоянно се променя като всяка една друга „техника“. Разбира се слушането на радио е свързано преди всичко с музиката. Двете явления са дълбокопреплетени, а в дневшно време самите им понятия дори са размити.
В така наречените „аналогови дни“, разликата между „радио“ и „слушане на музика“ другаде – на магнетофон или грамофон например е доста ясна. Сега в дигиталната ера и с множество мобилни приложения и програми (например Spotify, Pandora) и разнообразния подкастинг нещата са по-размити.

На семинара Музика 4.5 в Лондон, се събират ключови и влиятелни лица от музикалната индустрия. На последният такъв семинар през 2013г се обсъжда въпроса има ли бъдеще музикалното радио и какво всъщност означава концепцията „радио“ през 2013г.
„Ако радиото представлява, нещо което се разпръсква и предава чрез антена, то тогава каква е разликата с например нещо, което се излъчва от един компютър“ пита Марк Мулиган.
Според него като радио, може да се определят днес следните неща:

Традиционни и DAB.

За всяко отношение, всъщност може да се сложат традиционното (наземно) и цифровото (например DAB) радио в една категория. Естествено, че качеството при цифровото радио ще е по-голямо, но по същество и двете радиостанции ползват една и съща среда – слушане на радио посредством специални устройства (радио-апарати).

Интерактивно радио.

Интерактивните радиостанции биват тези на даден компютър, смартфон или таблет, които позволяват използването на специфично приложение, което позволява повече контрол над дадена радиостанция. Например достъп до вече излъчено съдържание, избор на музика и тн. Подобен тип радио е спорно колко може да се нарече радио, но по същество е такова, долколкото се придържа към линеен график на излъчване.

Подкастинг.

Популяризирана от появата на iPod ерата, подкастовете обикновено предлагат епизодични неща, подобни на начина по който радиопредавания за излъчвани в продължение на десетилетия. Въпреки това, когато всички подкасти могат да бъдат свалени лесно на портативено устройство и могат да бъдат слушани в произволен ред или да станат част от музикална колекция.

Абонаментни услуги.

По подобие на класическото радио, програмите като Spotify, Deezer, Rdio и т.н се опират на достъпа до собствеността. Срещу дадена сума на месец се получава достъп до пълния набор от функции, като например мобилен или офлайн достъп. Достъп до неограничено количество музика на разположение, което може да се избере ръчно или бъде добавено в плейлисти по избор или слушане на произволна музика и прочее радио-подобни функции. Подобни програми имат и функцията да „запомнят“ какъв стил музика е харесвана и слушана от даден потребител и съответно да му предлагат подобна такава с течение на времето.

Уеб и мобилни стрийминг услуги

Става дума например за платформи като SoundCloud, които имитират абонаментна услуга, не само на различни аудио файлове, но и на подкасти. Страници и платформи като Youtube, Vimeo, Vevo и прочее, също нарушават радио територията. Тези страници изначало биват нещо друго – например платформи за видео споделяне, но могат да бъдат използвани и като радио-подобна платформа, която позволява на потребителите да се абонират за даден канал или друг потребител и да слушат избраното, когато пожелаят.

Има ли значение какво наричаме „радио“ днес? Мълиган смята, че не е от значение дали е дигитално или аналогово, по разписание или при поискване. Смисъла е в конкурирането за едни и същи потребителски часове (като традиционното радио) и в това дали те са допринесли за неговият разстеж.

DAB & DAB+

DAB или Digital Audio Broadcasting (Цифрово аудио разпръскване) е дигитална радио технология за излъчване на радио станции, използвана в няколко страни в Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион. Стандартът DAB е създаден като европейски изследователски проект през 1980г. Норвежката Радиотелевизионна Корпорация (NRK) стартира първия DAB канал в света на 1 юни 1995г – NRK Klassisk, последван по късно същата година от BBC, като същевременно и DAB приемниците влизат в производство. Преимуществото на този стандарт е че може да предложи повече радиопрограми в даден спектър, отколкото аналоговото FM радио. По-стабилен е по отношение на шума и затихването, особено при мобилност.

Качеството на звука е различно в зависимост от използвания битрейт и аудио материал. Повечето станции използват битрейт 128 Kbit / сек или по-малко, чрез MP2 аудио кодек. Битрейт – 128 Kbit / сек дава по-добър динамичен обхват или съотношение сигнал-шум от FM радиото

С горна гранична честота от 14 кХц, което съответства на 15 кХц на FM радио. Въпреки това, „CD качество на звука“ с MP2 е възможно „с 256..192 Kbps“

Подобрена версия на системата е пусната през февруари 2007 г., която се нарича DAB +. Стандартът DAB не е съвместим със DAB +, което означава, че само DAB базираните приемници не са в състояние да получат DAB + излъчен сигнал. Въпреки това, радио- и телевизионните оператори могат да смесват DAB и DAB + програми в една и съща трансмисия и така постепенно да целят преминаване към DAB + . Стандартът DAB + е приблизително два пъти по-ефективен от DAB поради използването на AAC + аудио кодек, и DAB + може да осигури високо качество на звука с битрейт от порядъка на 64 Kbit / сек.

Качеството на приемане е по-силен при DAB +, отколкото при DAB поради добавянето на кодиране за коригиране на грешки на Рийд-Соломон.

В управлението на радиочестотния спектър, обхватите, които са разпределени за обществени DAB услуги, са със съкращение T-DAB, където „Т“ означава „наземно“.

Повече от 20 страни предават чрез DAB, както и няколко страни като Австралия, Италия, Малта, Швейцария и Германия, предаващи на DAB +. Въпреки това, DAB радиото все още не е заменило старата аналогова FM система.

Честоти и режими:

Cигналите на DAB се излъчват в III-ти телевизионен обхват – от 174 до 230 Mhz и L-обхвата (1452–1492 Mhz) и има редица специфични за всяка страна режими на предаване (I, II, III и IV).

Mode I за обхват III, наземен
Mode II за L-Band, наземен и спътници
Mode III за честоти под 3 GHz, наземен и спътници
Mode IV за L-Band, на наземен и спътници

Стандартът предвижда следните варианти на предаване на звуковите сигнали:
– монофоничен/стереофоничен звук;
– два канала – предаване на две монофонични програми в стереофо-ничния канал;
– съвместен стереофоничен режим (Joint Stereo) – режим с оптимална обработка на стереофоничния сигнал, отчитащ силната корелация на сигнала в двата канала;
– монофоничен/стереофоничен звук с двойно по-ниска честота на дис-кретизация – 24 kHz (MPEG-2);
– MPEG-2 многоканален звук – до 5 канала.
Скоростта на кодирания цифров поток на звуковия сигнал може да приема 14 различни стойности, всичките кратни на 8 kbit/s. При честота на дискретизиране 48 kHz скоростта на цифровия поток на монофоничните про-грами може да приема стойности от 32 до 196 kbit/s, а на стереофоничните програми – от 64 до 384 kbit/s. При честота на дискретизиране 24 kHz скоростта на цифровия поток може да приема стойности от 8 до160 kbit/s както при
монофонични, така и при стереофонични програми.

DAB+ ползва HE-AAC ver.2 аудио кодек, по-познат като AAC+. Този кодек е приблизително три пъти по-ефективен от MP2, което означава, че операторите, използващи DAB + ще могат да предоставят много по-високо качество на звука, или много повече станции, отколкото могат на DAB, или, както е най-вероятно, комбинация от двете: ще бъдат осигурени по-високо качество на звука и повече станции.

Едно от най-важните решения по отношение на дизайна на цифровата радио система е изборът на аудио кодек, койдо да се използва, защото ефективността на аудио кодека определя колко на брой радиостанции могат да бъдат качени на мултиплекс при дадено ниво на качество на звука. Капацитетът на DAB мултиплекса е фиксиран, така че, колкото по-ефективен е аудиокодекът, толкова повече станции могат да бъдат излъчвани, както и обратното. По същия начин, за равнище на фиксиран битрейт, колкото по-ефективен е аудиокодекът, толкова по-високо бива качеството на звука.

DRM & DRM+

Дигитално радио Mondiale (DRM) е съвкупност от технологии за дигитални аудио радиопредавания, разработени да работят под честоти, използвани в момента за АМ радио излъчване, главно къси вълни. DRM може да се нагласи за повече канали, отколкото АМ, с по-високо качество, в даден диапазон от честоти, използвайки разнообразни MPEG-4 кодеци.
Също така това е името на международния консорциум, който разработва и осъществява платформата.

Характеристики:

DRM може да достави сравнимо с FM звуково качество, но на честоти под 30 MHz (дълги, средни и къси вълни), което позволява разпространяване на сигнала на много дълги разстояния. Разглеждат се възможностите и за VHF, под името „DRM+“. DRM е разработен специално да използва и по-старите устройства на AM радиопредаватели като антени, избягвайки големи нови инвестиции. DRM е устойчив на фадинг и смущения, които са честа досада при конвенционалните емисии в този честотен диапазон.

Стандартът DRM предлага предаване на цифров радиосигнал (включващ известен обем цифрови данни с не звуков характер от отделни източници) в канал съвместим с канал на аналогово радиопредаване. При това съществуват до 12 варианта комбиниран спектър на аналогов (в границата от 4,5…5kHz) и цифров (в границата от 4,5…10kHz) сигнал (в това число е предоставено и еднолентово предаване на цифров сигнал със запазване в граничната лента на аналоговия сигнал).

В общ вид услугата за предаване на данни представлява синхронно или асинхронно предаване на поток информация или информационен файл. Обобщено системата за предаване на пакети данни позволява да се организира предаване на асинхронен ПОТОК и файлове, а така също и разделно синхронно предаване на пакети данни в поток, реализиращ основните услуги. Услугата за предаване на данни може да представлява само един пакет данни, а може да включва ред(серия) от такива пакети.

Кодирането и декодирането може да се осъществи чрез ползването на цифров сигнал, така че вграденият евтин компютър с конвенционален предавател и приемник да може да извършва доста комплексно кодиране и декодиране.

Като дигитална среда, DRM може да предава и други данни освен аудиоканали (дейтакастинг), както и метаданни от типа RDS (Radio Data System – система за радиоданни, служеща за изпращане на малки количества дигитална информация, използвайки конвенционална FM радио емисия; система, чрез която наред със звука, който достига до вас, радиостанциите могат да изпращат текст, който да се изписва на дисплея на вашия радиоприемник) или данни, свързани с програмата, както прави DAB (Digital Audio Broadcasting – дигитална аудио емисия, известна още като Eureka 147, е цифрова технология за разпространение на радио станции, използвана в няколко страни, основно в Европа). За разлика от много други DAB системи, DRM използва технологията in-band on-channel (IBOC – метод за едновременно предаване на дигитален и аналогов радио сигнал на една и съща честота) и може да работи в хибриден режим, наречен Single Channel Simulcast, предавайки едновременно аналогов и цифров сигнал.

Предаването на текстови съобщения представлява ценно допълнение към основните услуги на радиопредаването, при това не е необходим значителен обем данни. Предаването на текст влиза в основния състав на DRM – услугата, която се ограничава в използването на поток с обем 80 бит/с.

Кодиране на аудио източника:

Подходящ битов поток за най-добър DRM обхват е от 8 kbit/s до 35 kbit/s за стандартен 10 kHz честотен канал. Възможно е да се осъществи и до 72 kbit/s чрез ползването на 20 kHz канал. (За сравнение: чисто дигитално HD радио може да се разпространи с 20 kbit/s, използвайки 10 kHz честота и до 60 kbit/s, ползвайки 20kHz честота). Това зависи и от други параметри като необходимата устойчивост на грешки (кодиране на грешки), нужната мощност (схема на модулация), устойчивост на условията на предаване (multipath, doppler).
За да се осигури оптимално качество при такива скорости на предаване на данни в системата са предвидени различни алгоритми за кодиране (схеми на кодери) на източника.

DRM предлага възможността да се използват различни системи за аудио кодиране (кодиране на източника), в зависимост от битовия поток:
· MPEG-4 AAC (Advanced Audio Coding) – перспективно звуково ко-диране, предназначено за монофонично и стереофонично радиораз-пръскване на музикални и говорни програми;
· MPEG-4 CELP (Code Excited Linear Prediction) – кодиране на говор за мо-нофонични програми при много ниски скорости на цифровия поток;
· MPEG-4 HVXC (Harmonic Vector eXitation Coding) – кодиране с по-мощта на хармонични вектори с ниска скорост на цифровия поток при висока шумозащитеност – използва се за монофонични говорни радиопрограми с добро качество.

В системата DRM за съкращаване скоростта на цифровия поток се из-ползва алгоритъма SBR (Spectral Band Replication), който се базира на факта, че характерът на спектъра на музикалните и говорните предавания в нискочестот-ната и високочeстотната част до голяма степен е аналогичен. При SBR в канала за връзка се предава информация само за нискочестотната част на спектъра. Предава се също и незначителна по обем информация (около 2 kbit/s) за съот-ношението между нискочестотните и високочестотните спектрални компонен-ти. Тази информация спомага в приемното устройство да се възстанови целият  спектър на сигнала. Алгоритъмът SBR се използва съвместно със системите за кодиране AAC и CELP. DRM предавателите могат да работят в два режима – многочестотен (MFN) и едночестотен (SFN). При многочестотния режим всеки предавател работи на отделна честота, а при едночестотния режим – два или повече пре-давателя работят на една и съща честота, като излъчват един и същ сигнал. За да функционира правилно едночестотната мрежа, също както и при DVB-T, излъчваните сигнали от отделните предаватели трябва да са синхронизирани. Предавателите за DRM трябва да имат линейна характеристика, за да  излъчат без изкривяване OFDM сигнала. Това означава, че съществуващите аналогови предаватели за дълги, средни и къси вълни не могат непосредстве-но да се използват за предаване на DRM. Поради големите мощности, за да са в икономичен режим, мощните крайни стъпала на тези предаватели са нели-нейни. За да могат да се използват съществуващите мощни предаватели за дълги, средни и къси вълни за излъчване на DRM, се прави допълнителна обработка на OFDM сигнала. В специален блок преобразувател се формират два сигнала. Първият сигнал носи информация за амплитудата на OFDM, а вторият за фазата на OFDM. Тези два сигнала се подават на предкорекция, чиято цел е да се постигне временно съгласуване на амплитудата и фазата на модулирания сигнал в изхода на предавателя. Първият сигнал с информацията за амплиту-дата се подава на звуковия вход на предавателя, а сигналът с информацията за фазата модулира фазата на носещия сигнал. Модулираният по фаза носещ сигнал постъпва на входа за носещ сигнал на предавателя.

Фактът, че предавателите за дълги, средни и къси вълни, предвидени за аналогово разпространяване на радиопрограми, могат при сравнително просто преработване да излъчват цифрови DRM програми, значително облекчава прехода от аналогово към цифрово предаване на радиопрограмите. Опитът от преработването на предавателя в гр. Костинброд с мощност 50 киловата показва, че даже предаватели от стара генерация могат да се преработят и да излъчват DRM програми. Това обяснява сравнително големия брой DRM пре-даватели, които понастоящем работят.

Българското национално радио (БНР) излъчва цифрово емисии по тех-нологията DRM в обхвата на къси вълни от месец юни 2008 г. Технологията DRM успешно доказа възможността за висококачествено разпространение на програмите на БНР със стабилно покритие в зададените зони, като се постига оптимизация на разходите за излъчване в сравнение с традиционния метод на аналогово радиоразпръскване с амплитудна модулация.
Технологията DRM предлага и възможност за излъчване на няколко радиопрограми едновременно при запазване широчината на заеманата ра-диочестотна лента. В рамките на един стандартен късовълнов радиочестотен канал, координиран за концертно радиоразпръскване с лента 10 kHz и съот-ветно разпределение на скоростта на цифровия поток, се предават две до че-тири радиопрограми. Така се постига значително по-ефективно използване на радиочестотния спектър. През 2011 г. БНР използва тази възможност за мултиплексиране и излъчва две радиопрограми на една честота. Направленията, в които се излъчват емисиите, са Централна и Западна Европа и Европейската част на Русия. Времетраенето на излъчените емисии по технологията DRM е 6 часа дневно в периода понеделник – петък, а събота и неделя – 6,30 часа. Три часа от времето са отредени за програма Хоризонт, а през останалите три часа се излъчват емисии на Радио Българияна български, английски, френски, немски и руски. В събота и неделя се излъчва допъл-нително по половин час програмата „Euronet“.

Голямо предимство на предаването на DRM програми е това, че около три пъти се намалява консумираната електрическа енергия при запазване на зоната на покритие. Така например късовълнов предавател за амплитудно модулирани сигнали с изходна мощност 100 kW консумира около 150 kW. При предаване на DRM сигнал, за да се запази зоната на покритие, е достатъчна изходна мощност 25 kW. Консумираната електрическа мощност в този режим е 50 kW. Чрез DRM технологията може да се реализират и нови функции (Тексто-ви съобщения, AFS, EPG), 5.1 съраунд звук, мултимедийни услуги (Слайдшоу, Journaline, информация за трафика в реално време, видео и др.).

DRM30 е предназначен за AM излъчване в честотните ленти до 30 MHz: къси вълни, средни вълни и дълги вълни. Характеризира се с голямо покритие на територии. Сигналът при DRM30 е защитен срещу фадинги и смущения.DRM+ е предназначен за покриване на радиочестотния спектър над 30 MHz, включващ I и II банд в VHF обхвата, както и честотите, използвани в момента за УКВ радиоразпръскване. Технологията е стандартизирана от ETSI
на 31.08.2009 г.
DRM30 и DRM+ предлагат по-голям избор за слушателите – до 4 програми на една честота. През преходния етап може да се осъществява едновременно аналогово и цифрово излъчване на програмите. Качеството на звука е отлично и без изкривявания, стереофонично и с 5.1 съраунд звук. Допълнително могат да се прибавят множество мултимедийни приложения. Те предлагат възможност за изпращане на богата информация заедно с DRM програмата. Имат допъл-нителна функция за излъчвания на спешни предупреждения и оповестявания. Технологията позволява да бъде представена аудио- и текстова информация.
Технологията при DRM30 и DRM+ позволява автоматична настройка на програма при напускане зоната на покритие по името на станцията, а не по честота. Значително предимство на системата DRM+ (също както и при DRM) е, че аналоговите и цифровите предаватели могат да работят съвместно и даже аналоговият и цифровият сигнал да се излъчват от един предавател. Това мно-го облекчава процеса на прехода от аналогово към цифрово разпространява-не на радиопрограми. Намиращите се понастоящем в продажба цифрови ра-диоприемници могат да приемат както УКВ-ЧМ радиопрограми, така и DRM, DRM+ и T-DAB радиопрограми.

Диапазон на честоти:

Излъчването на DRM може да бъде извършвано на различни честоти:
· 4.5 kHz или 5 kHz, които са половин канали. Целта е да се предложи на радиостанцията да предава едновременно аналогов и цифров сигнал и да използва 10 kHz канал за AM, плюс 5 kHz странична лента полу-канал DRM. Въпреки това крайният битов поток и качество на звука са по-ниски (средно 8-16 kbit/s).
· 9 kHz или 10 kHz, които са стандартният диапазон от честоти на канали за излъчване на AM, така че съществуващията честотен план може да бъде използван отново (средно 17-35 kbit/s).
· 18 kHz или 20 kHz, които отговарят на обединяване на два близки канала. Пледлага възможността за по-добро качество на звука или да увеличава аудио каналите в същия предавател (средно 31-72 kbit/s).

Изискванията, поставени при разработването на системата DRM, са:

– за радиоразпръскване да се използват честотните обхвати за средни, дълги и къси вълни;
– цифровият поток на кодираната радиопрограма да може да се предава в честотната лента, предвидена за аналогово радиоразпръскване – 9 kHz в средни и дълги вълни и с 5 kHz растър в късовълновия обхват; в късите вълни обикновено се обединяват два съседни канала и честот-ната лента е 10 kHz;
– да може едновременно в един канал да се предава аналогова и цифро-ва радиопрограма, т.е. цифровата радиопрограма да може да се преда-ва в честотна лента 4,5 kHz на средни и дълги вълни и в 5 kHz на къси вълни;
– да може да се предава цифрова програма в два обединени канала, т.е. в честотна лента 18 и съответно 20 kHz;
– да може да се използват съществуващите аналогови средновълнови и късовълнови предаватели;
– да се осигурява подобрено качество на звука на предаваните говорни и музикални програми, близко до CD качеството;
– да съществува възможност за пренасяне на допълнителна информа-ция, аналогична на RDS информацията в аналоговите УКВ-ЧМ ради-опрограми.
Предимствата на системата DRM по отношение на операторите на ради-опрограмите са:
– възможност за използване на съществуващите ДСКВ предаватели сред сравнително просто преоборудване за излъчване на DRM;
– значително намаляване на консумираната електроенергия на радио-предавателя (до три пъти) при запазване на зоната на покритие;
– възможност за предаване на повече от една радиопрограма в канал, както и на стереофонични радиопрограми.

По отношение на слушателите предимствата на DRM са:

– качество на звучене на радиопрограмите близко до качеството при УКВ-ЧМ радиоразпръскването;
– възможност за приемане на радиопрограмата от цялата страна, което е удобно при пътуване;
– удобство при настройка на приемника;
– приемане на допълнителна информация.

През 2005 г. Консорциумът DRM предлага системата DRM да се използ-ва за разпространяване на радиопрограми и в УКВ-ЧМ обхвата 87,5–108 MHz, като за DRM се използва същият честотен растър, както и за ЧМ. Това позво-лява съвместна работа на ЧМ и DRM предаватели. Новата система е известна под названието DRM+ и може да се използва в честотния обхват до 174, както и в обхвата от 47–68 MHz (VHF – I обхват). Допуска се използването на DRM+ също и в III телевизионен обхват (174–230 MHz).

С въвеждане на названието DRM+ (или DRM 120, т.е. DRM под 120 MHz) системата в обхвата на ДСКВ често се нарича DRM 30, за да се подчертае, че се използва в обхвата под 30 MHz.
Предимствата на DRM+ спрямо УКВ-ЧМ радиоразпръскването са:
– икономия на честотен спектър – в 100 kHz честотна лента, която е от 3 до 4 пъти по-тясна в сравнение с УКВ-ЧМ програмите, може да се предава цифров поток със скорост до 186 kbit/s, което осигурява дос-татъчно високо качество на радиопрограмата;
– възможност за съвместна работа на DRM+ предаватели и УКВ-ЧМ предаватели без взаимно смущаване, което значително опростява прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване;
– може да се използва както за локално разпръскване, така и за регио-нално чрез използване на едночестотни мрежи;
– гъвкавото мултиплексиране при DRM позволява пренасянето в кана-ла на различни служби – до 4 радиопрограми, данни и видео. Специалистите са на мнение, че системата DRM+ ще реши проблема с прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване в обхвата 87,5–108 Mhz.

Изводи:

Двете системи – T-DAB и DRM, имат много общо в принципите си и същевременно някои разлики. Характерно и за двете системи е, че имат последващо развитие, което е означено със знак „+“. Независимо че радиораз-пръскването е „последен аналогов остров“ в телекомуникационната техника, и двете системи сравнително бавно навлизат в живота. Предходното изложе-ние е опит да се обясни този факт. В обхвата на дългите, средните и късите вълни безусловно ще се използ-ва системата DRM. Предимството на дългите и средните вълни е голямата зона на покритие на предавателя, което създава удобства при мобилно приемане на дадена станция при пътуване на големи разстояния. Късите вълни имат пре-димство при приемане на големи разстояния, но имат силна конкуренция от разпространяването на радиопрограми по интернет. Малкият дял в радиоразпръскването на DRM в обхвата на дългите, сред-ните и късите вълни, независимо от съществуването на предаватели, може да се обясни с все още по-високата цена и по-малкото разпространение на при-емниците с DRM в сравнение с приемниците за УКВ-ЧМ радиопрограми. Ос-вен това УКВ-ЧМ мрежите както в европейските страни, така и у нас са добре организирани и разпространени и все още напълно удовлетворяват изисква-нията за качествено мобилно приемане в превозно средство. Не съществуват прогнози за окончателния преход от аналогово към цифрово разпространяване на програми в обхвата на дългите, средни и къси вълни. Операторите преминават към DRM поради факта, че консумацията на електроенергия от предавателя се намалява около три пъти при запазване на зоната на покритие. Икономията от електроенергия е значителна, като се има предвид голямата мощност на предавателите в обхвата на дългите, средните и късите вълни.

Системата T-DAB е предвидена да работи в III телевизионен обхват от 174 до 230 MHz. В страните, които още не са преминали към цифрово телеви-зионно наземно разпръскване, този обхват е още зает. Страни, които са пре-минали към цифрово телевизионно разпръскване T-DAB, има сравнително добро разпространение – понастоящем действат следните бройки T-DAB пре-даватели (състояние 2009–2010 г.): Австралия – 9, Англия – 169, Белгия – 15, Германия – 180, Дания – 17, Ирландия – 16, Испания – 27, Италия – 29, Ки-тай – 26, Сингапур – 21, Франция – 1, Холандия – 16, Швейцария – 17, Южна Корея – 28. Най-развито T-DAB радиоразпръскване е в Германия и в Англия. Някои от страните обаче запазват излъчването на цифрова телевизия в III телевизионен обхват и това затруднява прехода към цифрово разпространя-ване на радиопрограми. В нашата страна III телевизионен обхват е изцяло зает с аналогови телевизионни програми и този факт не позволява даже провежда-нето на експериментално предаване на цифрово T-DAB радиоразпръскване.

Системата T-DAB обаче не дава чувствителна икономия на честотен спектър. Нейното предимство е доброто мобилно приемане и по-високото ка-чество, но и то не е достатъчно да се пребори с широко разпространените и все още добре работещи УКВ-ЧМ радиопрограми. За това допринасят и все още по-скъпите комбинирани приемници за T-DAB, DRM и УКВ-ЧМ. Приемни-ците се оскъпяват и от това, че трябва да поддържат и новите стандарти DAB+ и DRM+, както и приемане в L-обхвата.

Развитието на стандартите и изясняването на перспективните системи за цифрово радиоразпръскване от своя страна вероятно също е причина про-изводителите на радиоприемници да изчакват с разработването и производ-ството на нови радиоприемници.

Системата DAB+ има предимства пред T-DAB и редица европейски страни предвиждат преминаване към нея. Всеобщо е мнението, че в III теле-визионен обхват ще се използва системата DAB+, като се очаква това да ускори прехода към цифрово разпространяване на радиопрограми. Системата DRM+ е разработена последна и тя съчетава предимствата на всички предходни системи. Тя реализира икономия на честотен спектър в сравнение с УКВ-ЧМ предавателите, което е съществено за прехода. Освен това може да работи съвместно със съществуващите УКВ-ЧМ предаватели, което облекчава прехода от аналогово към цифрово разпространяване. Много вероятно е системата DRM+ да стане лидер в цифровото радиоразпръскване. Съществуват предположения, че DRM+ ще се използва и в III телевизионен обхват, но няма такива решения на международни организации и е много трудно да се правят прогнози. Вече е ясно, че съществуващите прогнози, съгласно които преходът от аналогово към цифрово разпространяване ще се извърши в периода до 2015 г., практически не могат да се осъществят. Обнадеждаващо е, че дългият застой и неясните перспективи за прехода от аналогово към цифрово радиоразпръс-кване са преминали и с появата на системите DAB+ и DRM+ има реален шанс за преминаване към реално цифрово радиоразпръскване. Понастоящем се счита, че окончателният преход ще стане не по-рано от 2025 г.
Верoятният сценарий за прехода е:

– в обхвата 87,5–108 MHz аналоговите програми ще се заменят с ци-фрови по стандарта DRM+ при запазване на характера и зоните на покритие на ЧМ предаватели;
– в III телевизионен обхват системата T-DAB ще се замени със систе-мата DAB+ и ще се използва както за локално, така и за регионално покритие с радиопрограми.

Опитът от всички области на техниката показва, че цифровите технологии с неоспоримите си предимства и възможности навсякъде изместват аналоговата техника. Това неминуемо ще се случи и в радиоразпръскването.

Заключение

Трудно е да се прогнозира бъдещето на радиосредата и това дали нейната „сивота“ ще намалее или ще се задълбочи. Медийния пазар, често се базира на не-пазарна икономика, на изкривена конкурентна среда.

Сивотата на радиопазара се дължи на матрични формати механично наложени от чуждите собственици на компаниите и все по-стесняващия се
рекламен пазар от 2009 г. насам. Няма да е пресилено твърдението, че при българските основатели и собственици през 90-те години радиостанциите бяха по-интересни като формати и съдържание. Днешният матричен радио модел – оскъден портфейл от 100-200 песни, липса на аниматори/водещи/ – пасивна, а не   интерактивна форма на комуникация. На практика радиостанции – които „зациклят“ програмата си от 40 песни на компютър и я повтарят циклично цяла седмица, дори и месец. Неясното и нелогичното в случая е отговора на въпроса защо обаче никой не е фалирал? Отговорът донякъде се крие тъкмо в изградената зависимост между властта и медиите, в неясната собственост, в непрозрачността.

Сива икономика = сиво радио. Поява на нови играчи е възможна, така както и оттегляне на стари. Наблюдава се обаче тенденция на медийна мултиплатформост: Една медия разпростряна в сферите на – телевизията, радиото, интернет и дори пресата. (бТВ радио и телевизия, BulgariaOnAir: радио, телевизия, интернет портал и списание. Партия АТАКА: Вестник, Телевизия, Нет-радио, Партия НФСБ: Телевизия, радио, вестник, Придобиването на НетИнфо и ДарикУеб от НоваТВ) Твърде вероятно е тази тенденция да се засили. Нови играчи може, да са не само медии от други среди, придобиващи радио-канал, но и различни политически играчи. Взаимовръзката между телевизия и партийни интереси за сега е успешна. Един обстоен SWAT анализ на радиосредата, би извел напред подобна възможност. Въпроса обаче е ще намали ли, това сивотата на радиото или ще я увеличи, а ефекта от това за сметка на медийната независимост ли ще бъде?

За бъдеще развитие на радиото с някаква по-голяма сигурност, може да се говори само технологично:

Предвижда се спиране на аналоговия радио сигнал и замяната му с цифров идните години. В Европа най-разпространен е DRM стандарта, който може да използва старите AM излъчватели, т.е. Да се спести разход по изграждането на нови съоръжения. В момента БНР Хоризонт излъчва по DRM стандарта от България. DRM стандарта е в битка с DAB+ който позволява предаването на повече програми в дадена честотна лента, но за сега DAB приемниците са твърде скъпи за обикновения потребител.

Радиопрограми се предават и чрез сателит и наземни телевизионни мултиплекси DVB-T. Но недостатъка им е че не са мобилни, приемника трябва да е с фиксирано положение, което прави стандарта не приложим при автомобилите например, където е едно от основните „места за слушане“ на радио. „Радиото е душата на една кола, мой човек…това от мен да го знаеш. Моторът може да е сърцето, обаче, без душа-на къде?“ Въпреки това в България програмите на БНР се излъчват заедно с цифровата телевизия, което прави възможно слушането им в крайно-отдалечени места, където до сега вероятно е имало покритие на дълги, средни и къси вълни. При добро 3G и Wireless покритие е възможно и приемането на интернет радиостанции, приемниците на които за момента са скъпи, но пък са налични хиляди програми от цял свят.

И тук, в заключение, разглеждайки по-нататъшното бъдещо развитие на радиото, основен въпрос изпъква: дали в това сиво съдържание си заслужава да се инвестира, за да се цифровизира радиото и дали цените на новите технологии ще се окажат финансов филтър през който голяма част от сивите радиостанции да отпаднат. Нещо, което тепърва ще установим, ако разбира се радио-цифровизацията не бъде отложена за неопределено време.