Еверест 1984 | Алпийски клуб Млад Дихател

Пресподелям:
Източник: Еверест 1984 | Алпийски клуб Млад Дихател

Експедицията се състои от Аврам Аврамов – водач, Христо Проданов, д-р Стайко Кулаксъзов, Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков.

Целият екип достига базовия лагер на 18.03.1984 г. Зимата е особено суха, с малко сняг, и това улеснява работата по организирането на лагера. Издигат Лагер 1 на 6050 м на 21.03, Лагер 2 на 6770 м на 27.03, Лагер 3 на 7170 м на 3.04. На 18.04 издигат Лагер 4 на 7520 м, а на следващия ден стигат до мястото за Лагер 5 на 8120 м.

На 20.04 Проданов и шерпът Ринджи тръгват за върха без кислород. Шерпът се затруднява и се връща. Проданов, който е изкачвал много върхове сам, вкл. Лхоце (30.04.1981 г.), продължава. В 18.10 ч. се обажда по радиостанцията, че е на върха, където е издигната пирамида от кислородни бутилки, и червен флаг. Оставя камерата си на върха. Стои там половин час и започва да слиза по западния гребен. В 21.10 ч. се обажда в базовия лагер, че ще си направи бивак за през нощта. На следващия ден започва спасителна операция. Людмил Янков достига 8500 м в 21 ч., но не открива Проданов. Междувременно метеорологичните условия се влошават. Янков остава да нощува на 8400 м, без да спи през нощта, но успява да се върне жив и здрав в базовия лагер. На следващия ден времето е лошо и алпинистите остават в палатките.

На 1.05 времето е слънчево. Лагери 4 и 5 са разрушени, но алпинистите ги издигат отново.

На 8.05 Методи Савов и Иван Вълчев тръгват с кислородни бутилки от Лагер 5 да изкачват върха. Достигат го (60 поред изкачване) и стоят на него 23 минути. Слизат по Югоизточния гребен. След 2 часа, на 8700 м, решават да си направят бивак.

На 9.05 Кирил Досков и Николай Петков тръгват също от Лагер 5 и за рекордното време 7 часа и 38 минути са на върха (62 поред изкачване). Вземат камерата на Проданов и съветския флаг и слизат по Югоизточния гребен. Срещат се със Савов и Вълчев и заедно продължават надолу.

Така четирима българи извършват втори траверс на Еверест по Западния гребен и надолу по Югоизточния.

(На 20.05.1997 г. Дойчин Василев изкачва върха като член на международна експедиция, водена от Шуден – Франция, – 267 поред изкачване.)

ИЗКАЧВАНЕТО НА ХРИСТО ПРОДАНОВ
От Катманду българите заминават със самолет до високопланинското селище Лукла – Христо Проданов, Георги Имов, Слави Дерменджиев, Людмил Янков, Кирил Досков, шерпите Джоуанг Ринджи и Анг Черинг и 1200 кг багаж. Задачата на групата е да достигне мястото на базовия лагер, за да го подготви за експедицията, да проправи пътя до превала Лхо Ла (6006 м), да монтира лебедката и да подготви изграждането на първия междинен лагер. Христо Проданов е напред при изграждането на други височинни лагери, вкл. и на щурмовия лагер на 8120 м, от който предприема изкачването на Еверест на 20 април 1984 год.
Наближава денят, в който ще се определят свръзките за щурма на Еверест. След дълги размисли, след разговори с д-р Кулаксъзов Аврам Аврамов идва до идеята първата свръзка да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев. Знае се добре , че те не са се катерили заедно, в свръзка, но изследванията ги сочат като най-перспективни сред алпинистите.
Дни наред Христо е с д-р Кулаксъзов. Както той казва:”Все върти, суче и довежда разговора до кислородните апарати”. Според Доки (както го наричат алпинистите) у Христо е имало нещо като комплекс към кислородната апаратура. “Аз имах слабост към Христо, бяхме приятели, не само горе, в планината, но и долу, в града” – разказва ми д-р Кулаксъзов. “Христо много ми помогна да стана лекар със специфичната подготовка за височинни експедиции. Той ми вдъхна увереност още от Кавказ, на Памир и в Хималаите.”
Друг от членовете на експедицията не предявява искане за катерене над 8000 м без кислород. Оттук идва решението на Аврам, доктора и Христо – Проданов ще направи опит за изкачване на Еверест без кислородна маска. Ще го придружи шерпът Джоуaнг Ринджи – също без кислород. Ринджи е участвувал в много височинни експедиции.
Подробностите за изкачването на 20 април 1984 г. отдавна са известни. На 19 април Христо и Ринджи изграждат лагер 5 на 8120 метра и нощуват в него. Това е палатка за двама души с един матрак, два спални чувала, шест бутилки с газ и едно 30-метрово въже. Над лагера още не се е качвал никой, маршрутът не е обработен и осигурен на определени места с парапети. Това намалява шансовете за успех. При успех на Еверест Христо и Ринджи трябва да се върнат по кулоара Хорнбайн. Той извежда на няколко десетки метра над лагер 4.
20 април 1984 г. В 2.30 ч. Радистът на експедицията от базовия лагер събужда Христо и Ринджи. В 5.45 ч. Христо съобщава, че тръгват към върха. Тук е голямото закъснение – 3 часа и 15 минути. .. Но след нощта на 8120 м, без кислород, това трябва да се отчете като нещо нормално. В 9 ч. Христо съобщава, че Ринджи не е в състояние да продължи, и че ще се изкачи нагоре сам. От този момент нататък цели 7 часа радиостанцията на Христо мълчи.
18.15 ч.: “Аз съм на върха – Христо!” Първият българин е на третия полюс на планетата!
Това са рекорди на Еверест – първо изкачване на първенеца на планетата през април (твърде рано!), тринадесетият човек на Еверест без кислороден апарат, най-голямата денивелация, измината от алпинист за един ден към върха, четвъртият човек, изкачил се сам на Еверест…
Но върхът е достигнат много късно, а Христо стои на него цели 33 минути. Много е. Над Хималаите нощта пада рязко, а трудностите при слизането са много големи.
18.48 ч. “Взех малко парченце от знамето. Започвам слизането.”
21.10 ч. :”Стъмни се вече, стана много късно. Не искам да рискувам и ще търся място да нощувам.”
21 април, 10.24 ч. “Аз.. тук… над големия сив купен…” Трето денонощие без кислород над 8000 м. Христо не е тръгнал по кулоара Хорнбайн, а е избрал отново пътя по Западния гребен – най-опасния.
От лагер 4 вече са тръгнали Людмил Янков, Трифон Джамбазов и Ринджи. В това време групата на Иван Вълчев се движи между лагер 3 и лагер 4. Иван оставя багажа си и рязко щурмува нагоре. На този 21 април 1984 г. Людмил Янков се движи устремено към Христо, търси следи от него. Намира раницата му. Катери Жълтия пояс, но там замръква, слиза малко и нощува на открито на 8300 м! Иван Вълчев най-накрая изпълнява нареждането на Аврам Аврамов – да се върне до палатката на лагер 5 – 8120 м. Там заедно с Трифон Джамбазов се борят за живота на шерпа Ринджи.
19.45 ч. – за последен път чуват радиостанцията на Христо.
…Често, преди Еверест да приеме български алпинист, а и след като Христо, Иван, Методи, Николай и Кирил стъпиха на върха, на много места се каза и написа “покориха”. Изключително неправилно използван глагол! Христо никога и никъде не написва тази дума. В подножието на Евeрест той е преценявал неговата непристъпност, природно величие, както и човешките възможности да бъде изкачен.
Този 20 април 1984 г. Христо е вървял към Еверест с ясната мисъл и съзнанието, че шансът да оцелее е минимален, нищожен, ако не и никакъв. Но той е вървял метър по метър напред и нагоре към целта, към мечтата си , към нов връх за българина.
Ето като завършек в памет на Христо Проданов думите на алпинистите, последните, с които той е бил заедно в експедицията на Еверест през 1984 г.:
Аврам Аврамов: “Най-големият алпинист на България за всички времена.”
Методи Савов: “Голям алпинист, може би най-големият.”
Кирил Досков: “Човек, за когото върховете бяха всичко. Силен и своеобразен характер.”
Д-р Стайко Кулаксъзов: “Той не беше авантюрист, а човек на пресметнатия риск.”
Кънчо Долапчиев: “Христо остави сърцето си под Еверест.”
Слави Дерменджиев: “На Еверест остана голям българин.”
Стамен Станимиров: “Той беше основен камък в тази експедиция…той беше нещо удивително!”

Използвани са материали от Интернет и от книгите:
“Христо Проданов” от Христо Георгиев
“Първопокорителите” от Светослав Колев

Източник: Еверест 1984 | Алпийски клуб Млад Дихател