Предизборната кампания на един бъдещ не-кмет: Георги Кадиев

Поредните (софийски местни) избори се състояха на 15-ти ноември 2009 г. Кандидатите за кмет бяха 18 на брой, но само трима от тях получиха подкрепата на повече от 1% от гласувалите. Тримата кандидати с най-висок резултат бяха представителката на ГЕРБ Йорданка Фандъкова, кандидатът на социалистическата партия Георги Кадиев и претендентът на РЗС – арх. Павел Попов. Другите 15 участници в борбата за кметското кресло събраха общо едва 5% от гласовете и представляваха предимно леви формации (БРСП, БРП, “Либертас”, БКП, Социалистически Младежки Съюз, и тн.), но не липсваха и екзотични кандидатури като тази на основателят на Българската антикомунистическа партия Георги Жеков. Сюзът на свободните демократи на дългогодишния кмет на столицата Стефан Софиянски пък се оказа единствената дясна формация от средите на СДС, която излезна със собствено лице – Иван Антикаджиев.Избирателната активност беше рекордно ниска – 23% или 257 367 гласа от общо 1 110 258 имащи право да гласуват. Социолозите обясниха ниското желание на софиянци да отидат до урните с умората от многото близки във времето избори, но причините за това явление бяха далеч по-комплексни. В действителност някои софиянци гласуваха за пети пореден път в рамките на няколко месеца, след като освен в националните избори за евродепутати и парламент, те имаха право на глас на два пъти и за районен кмет (заради балотажа в район „Илинден“). Освен това изходът от гласуването беше практически ясен още с обявяването (и необявяването от страна на някои традиционно силни в София партии) на своите кандидатите. От друга страна за кмет на столицата вече за трети път се гласува през две години, което може би също насажда известна умора у регистрираните столичани, а и по принцип непълните мандати не са твърде търсени от големите политически играчи. Всъщност това ни води и до последните няколко причини, с които можем да си обясним ниската избирателна активност, а именно появата на две сравнително нови и не твърде широко познати лица (и Фандъкова и Кадиев са в политиката от по-малко от 5 години), а и решението на предизборните им щабове да не правят твърде мащабни и помпозни предизборни кампании. В крайна сметка ние сме по-склонни да разгледаме ниската избирателна активност като функция на няколко самоподхранващи се затворени вериги: изборите изглеждат предрешени, което води до това някои партии да се откажат от борбата, а това от своя страна прави резултата по-предрешен и хората не гласуват; същевременно новите лица не могат да се възползват от скъпи и големи кампании, но така конкуренцията допълнително намалява и кампаниите стават дори по-минималистични и електоратът не бива мобилизиран; мандатът ще трае само две години, което го прави по-непривлекателен за големите политически личности, които не участват, а това намалява и евентуалния престиж от спечелената битка и така изборите стават още по-непривлекателни; и други.

Въпреки всичко това и като цяло вялата предизборна обстановка все пак тези избори бяха не по-малко интересни. Появиха се нови личности, видяха се нови имиджи, а Българската социалистическа партия показа, че може да извади силни кадри дори и скоро след пълното си поражение на националните избори.

Кандидатите на БСП от началото на прехода досега нито веднъж не успяха да превземат синята крепост, но дали имат шанс да направят това в близкото бъдеще е въпрос, който вече може да бъде зададен съвсем сериозно.
През последното десетилетие видяхме разнообразни и дори противоречиви стратегически маневри от страна на социалистите в битката за столицата. През 1999 г. техен кандидат беше Румен Овчаров – икономист с добра репутация, силна позиция в партията и положителен обществен образ. Въпреки това той не успя да надвие изключително силната тогава кандидатура на бившия министър-председател Стефан Софиянски. Две години по-късно отново икономист – Стоян Александров се намеси в борбата между двамата сини кандидати (Софиянски и Михайлова) и впоследствие загуби с малка разлика на балотажа. През 2005 г. видяхме по-неортодоксална кандидатура от страна на социалистите в лицето на Татяна Дончева, която загуби надпреварата от Бойко Борисов, а след това БСП отново не триумфира и във „войната на генералите“ с Бриго Аспарухов.Диаграмата по-долу представлява съпоставка на номиналните гласове за кандидата на социалистите в кметските избори в София през годините:

bsp

На фона на тенденцията за намаляване на гласовете подадени за лицето номинирано от БСП (включително и през 2005 г. когато на националните избори БСП се представиха силно) и на ставащите все по-странни кандидатури на левицата тази година от червените среди се появи едно ново лице, което сякаш започна един своеобразен ребрандинг на Българската социалистическа партия.

Личността на Кадиев изглежда забележително в биографичен план.
Роден през 1966 г. (понастоящем 43-годишен) в Бургас Георги Кадиев расте в семейство на подполковник от ВВС и завършва Математическата гимназия в родния си град. По-късно заминава за СССР, където получава магистърска степен от „Московския държавен институт по международни отношения“ със специалност „Международни отношения“ и специализация Виетнам, Лаос и Камбоджа. Продължава образованието си в Лестър (Великобритания), където следва „Дипломатически науки и международни отношения“, а третата си магистратура защитава в Харвардския университет, „Кенеди Скуул ъф Говърнмънт“ в специалността „Публична администрация“. След това специализира в Бундестага в Берлин. На фона на завидното си образование получено в мултимилионните европейски мегаполиси Георги Кадиев се завръща в България и работи последователно като репортер във вестник 24 часа (1992-1995), директор на „Интернет Секюритис България“ (1996-1998) и изпълнителен директор Анализи Европа, Азия и Африка и член на борда на директорите, Internet Securities Inc. (2000-2004). Така чак през 2005 г. Георги Кадиев влиза в политиката, ставайки член на БСП и въпреки критичната си реторика спрямо оформилата се коалиция заема поста на заместник-министър на финансите (при министър Пламен Орешарски). Две години по-късно се кандидатира за общински съветник на столичните избори и влиза в общинския съвет на София, а същевременно и председателства Съвета на директорите на „Топлофикация – София“ ЕАД.Съпругата му Соня Кадиева е едноличен собственик на „Енержи
Съплай“ ЕООД – дружество занимаващо се с търговия на електричество. Безспорно биографията на г-н Кадиев изглежда повече от внушително и създава едновременно впечатление за последователност (международни отношения-дипломация-администрация), но в същото време съдържа и еклектичен привкус (Бургас-Москва-Лондон-Берлин-София). Очевидно е, че образованието и практиката му биха допаднали както на традиционния ляв избирател, така и на модерния социалист, обърнат по-скоро на Запад.
Оставяйки настрана предполитическия му период, бихме могли да обърнем внимание на кратката, но отново запомняща се политическа кариера. Практически още с влизането си в БСП Георги Кадиев се отличи с критиките си спрямо коалиционните партньори на партията му и неведнъж показа своето дистанциране от нея. Наред с това дори си позволи открито да заяви в телевизионно интервю, че водещите личности на БСП никога не стоят на един кораб, за да може някой да спаси партията ако корабът потъне и въпреки че тази му реплика беше казана в друг контекст, може би се отнася в пълна сила и до самия него – човекът застанал на другия кораб по време на управлението на водената от социалистите коалиция.

Целта на кампанията

Целта на кампанията според самия Кадиев е достигането до балотаж, тоест предизборният щаб и претендентът сами се отказват от битката за първото място, навярно и доверявайки се на социологическите проучвания. Откритото изявление, че целта е балотаж, обаче, значи и че тези избори се използват за много други политически цели освен борбата за кметското кресло.

Легитимиране в БСП?

Георги Кадиев е сравнително млад член на социалистическата партия, членува в нея едва от 2005-та година. Според мнозина хора той бива причисляван в така наречения “кръг на Овчаров” поради близките си взаимоотношения с Румен Овчаров в партията, но и в Топлофикация АД и тн. Трябва да споменем факта че, председателят Станишев се разграничи от кандидатурата на Кадиев, като заяви че той не е най-подходящата личност. Кадиев от своя страна се разграничи от политиката водена от Станишев в предходния кабинет и най-силно в изборната камапния за национален парламент, когато остро критикуваше ръководството на БСП в различни медии. Така че, може да се приеме, че тези избори са утвърждаване на имиджа на Георги Кадиев в БСП, като един от много и силни лица (например Татяна Дончева, Янаки Стоилов, Кирил Добрев, Румен Овчаров и тн), което е напълно в тона на социалистическата партия, която е от типа нелидерски партии. Вероятно в близко бъдеще Кадиев ще е един от главните претенденти за поста председател на БСП или поне натам сочат неговите изяви и решения.

Ребрандинг на най-старата българска партия?

В последните две десетилетия социалистите се оказаха една от партиите със сравнително затворен електорат. „Червените бабички“, „червените крепости“ и някои по-малки групи донесоха на БСП няколко управленски мандата, но за всеки политически изследовател беше ясно, че това няма как да продължи вечно. От една страна чисто демографската логика щеше рано или късно да приключи това, но в същото време се появи и поредната партия-чудо, която успя да събори някои от червените крепости и така да ускори процеса. Явно социалистите са решили, че сега е подходящ момент за това да подменят електората, а и визията си и практически всеки аспект на кампанията показваше това в малка или голяма степен.

Кампанията в действие

Телевизионният ефир до известна степен загуби своята значимост на централна арена на предизборната борба на тези избори. На фона на цялостно вялата предизборна обстановка и търсенето на по-модерни инструменти (а може би и по-евтини) за политическа реклама, беше някак логично това да се случи. В действителност телевизионните изяви на г-н Кадиев бяха сведени почти до практическия минимум по отношение и на платените рекламни клипове и на дебатите между него и г-жа Фандъкова, а когато все пак виждахме кандидатите за кметския пост по телевизията, техните послания, техните спорове, а дори и техния имидж бяха някак по-ненатрапчиви и далеч не толкова остри, колкото българската политическа традиция от последните години повелява. Впрочем основният телевизионен дебат, този който всички най-много очакваха – в „Панорама“ така и не се състоя поради отказ на кандидата от ГЕРБ.

Платените рекламни клипове на Георги Кадиев излъчвани по телевизията акцентираха основно върху няколко послания, а именно „Ангажирам се“, „София има право да бъде различна“ и „София се нуждае от повече работа и по-малко политика“. И докато първите два слогана са някак логични и дори бих казал интуитивни за всеки политик в позицията на Георги Кадиев, то третият до голяма степен разчупва досегашната догма на политическото говорене от страна на представителите на големите политически партии. Това послание за пореден път показва дистанцирането на кандидата за кмет на БСП не само от своята партия и ръководството й, а дори и от цялата политическа класа, което в крайна сметка е един доста неортодоксален образ за политик от социалистическата партия. Въпреки това като цяло предизборните клипове в телевизионното пространство не звучаха нито особено ударно, нито твърде интересно. А ако към това прибавим и загадъчните билбордове и водещата роля на най-ненатрапчивата медия – интернет, то бихме могли да заключим, че кадиевата кампания очакваше и разчиташе по-скоро на проявения от аудиторията интерес, отколкото на прекалената показност и шумене. А дали тази тактика се дължи на предполагаемата умора на избирателите или е съвършено нов начин, по който модерните социалисти ще работят занапред, е въпрос, чийто отговор ще научим в близкото бъдеще. Въпреки това все пак най-голямата сума похарчена за телевизионна реклама според проучване на Лабораторията за медиен мониторинг на Фондация „Медийна демокрация“ е 76 хил. лв. и е за червената кампания.

Дебатите нерядко ни даваха възможност да чуем и видим в директен сблъсък кандидатите за поста на столичен кмет. На тези избори, обаче, дебатите, които в крайна сметка се състояха, бяха едва три и практически само един от тях беше в непосредствена близост до изборите. Това ни дава причини да твърдим, че точно този дебат беше и върховата точка на противопоставяне на двамата основни кандидати (доколкото такова изобщо имаше), и въпреки че времето, в което той се състоя далеч не беше най-гледаното, то все пак със сигурност беше сюблимния за кампанията на Кадиев момент. И точно за това ми се струва удачно да разгледаме внимателно и оценим обективно неговото представяне.Въпросният дебат се състоя „на барекадата“ в сутрешния блок на бТВ от 7:40 до 8:30 на 11-ти Ноември или четири дни преди изборите. Поканените кандидати бяха само г-жа Фандъкова и г-н Кадиев, а водещ беше станалата напоследък доста популярна фигура на Бареков. Подхвърляните от водещия теми не бяха нито конкретни, нито особено интересни, но в точно този „лек“ дебат образът на Георги Кадиев имаше добра среда да бъде развит. Кандидатът на БСП блесна с интелигентно, спокойно и положително говорене -създавайки един напълно нов тип имидж на български политик. Още в началото на дискусията Кадиев демонстрира знанията си за София на най-ниско практическо ниво (на колко минути е метрото в столицата, колко деца се очакват в детските градини от следващата година и колко места има, колко пари са събрани от таксуване на домашни любимци в столицата), подплъти разсъжденията си с лични наблюдения от чуждестранни практики, с които се е сблъсквал (коментирайки метрата в големите европейски столици – Лондон, Париж и Москва, цитирайки европейската директива относно третирането на бездомните кучета, аргументирайки се чрез придобития от работата си в Европа опит) и предложи решения и понякога алтернативи на дискутираните въпроси (увеличаване на честотата на метрото, отваряне на нови групи в детските градини, създаване на общинско предприятие за сметосъбиране и други). Освен това Георги Кадиев неведнъж се показа като честен, сериозен и открит човек, говорейки в конкретни цифри (декларирайки заплатата си, казвайки колко точно билбордове използва) и отново се дистанцира от върхушката на БСП, но в същото време благодари за подкрепата на партията. В самия край на дебата дори се прояви като джентълмен и подари на г-жа Фандъкова книга с поезия и пожела успех на опонента си.

В крайна сметка предизборната дискусия почти не предложи сблъсък на различни виждания за София. Не видяхме дори традиционното за нашата географска ширина политическо боричкане. За сметка на това Георги Кадиев показа един нов облик на кандидат за пост – премерен, професионален и обективен. Неотричащ постиженията на конкурентите си и дори твърде пасивен и неконкретен в критиките си. До каква степен този имидж ще бъде продължен от Кадиев и до колко успешен ще бъде той, е трудно да се прогнозира, а и въпросът дали интелигентният човек от средната класа е достатъчно голям електорален фактор, че да може да представлява гласоподавателно ядро е повече от спорен.

Радио вълните са сравнително евтин, а и удобен за предаване на определено послание към конкретна група хора инструмент. Може би точно заради това кадиевият щаб разчиташе на доста масирано присъствие на софийските радио вълни, а някак любопитен ми се струва фактът, че рок радиата бяха вероятно най-силно обсебени от идеите на Георги Кадиев. Дали това е опит да се продължи традицията започнала от Станишев – да се търси електорат в рокерските среди или точно обратното – да се запълни вакуума, който сриващият се образ на бившия премиер оставя там (а може би и двете), е въпрос, на който трудно бихме могли да намерим отговор, но определено щабът на Кадиев се беше постарал добре в това отношение и за разлика от телевизионните клипове, в радио рекламите освен гласът на кандидат-кмета можехме да чуем и дълбок и дрезгав говор. За съжаление на екзит половете никой досега не се е сетил да попита гласуващите и каква музика слушат, така че няма как да имаме представителна информация до каква степен БСП са спечелили одобрението на тази традиционно свободомислеща прослойка, но можем още веднъж да отбележим добре свършената работа от предизборния щаб на Кадиев и по отношение на аудио посланията. За сметка на това пък липсваха традиционните фолк изпълнители дори и до болка познатите ни естрадни величия съпровождащи всяка една предизборна кампания. А в самите радио послания като че ли за първи път не чухме и гласа на Стефан Данаилов, казвайки ни номера на бюлетината.

Билбордовете на Кадиев бяха разположени на основните пътни артерии като например бул. „Тодор Александров“ свързващ „седмия най-голям град Люлин“ с центъра. Интересно, а и ново за нашата реалност решение беше билбордовете да бъдат „откривани“ на части. Първоначално от тях виждахме само добро пожелание като „София има право на паркинги“, впоследствие се появяваше резюме на предизборните обещания на Кадиев, а и адрес на неговия блог, а накрая виждахме снимката и номера на бюлетината на левия кандидат. За сметка на това пък не става ясно нито неговото име, нито кога са изборите, но явно щабът му е решил, че това не е значима информация в по-дългосрочен план – името му все някога ще бъде научено, а пък изборите и без това няма да бъдат спечелени.Модернистичният и неортодоксален начин, по който беше разигран този аспект от предизборната реклама на червения кандидат ни дава основание отново да твърдим, че той, а и партията, която го издигна търсят ново позициониране в електоралния спектър – „червените бабички“ са минало, а вече ще виждаме модерни социалисти от средната класа, живеещи в крайните квартали на столицата и използващи интернет като свое основно средство на комуникация.По-долу са приложени снимки на няколко от общо двадесетте билборда разположени по главните софийски улици:

bsp2

Флайерите и другите хартиени агитационни материали предназначени за лично ползване също бяха доста по-семпли от това, което сме свикнали да виждаме. Практически само щабовете на двамата основни кандидати за кметското кресло бяха изпратили хора, които да раздават брошури по някои ключови столични кръстовища, а пощенските кутии за първи път не преливаха от политически призиви. Дизайнът на флайерите на Георги Кадиев беше в унисон с останалата част от кампанията му – семпъл, изчистен и ненатрапчив. На предната му страна присъстваше името на кандидата (за разлика от билбордовете, които бяха безименни), основният кампаниен слоган „София има право да е различна.“, номера на бюлетината на кандидата и негова снимка. Разбира се, акцентът върху червения цвят отново присъстваше, но само във визуалното оформление и текста. В контраст с това г-н Кадиев беше облечен в различни отенъци на синьото в почти цялата си кампания и в основните си снимки. Любопитно е, че за фон на флайерите му бяха използвани лицата на обикновени хора, което напомняше на дизайнерските приоми от скандалните билбордове на Георги Първанов по време на кампанията му за втори президентски мандат. Текстът от задната страна на брошурата беше написан в не толкова формален стил и отново не звучеше традиционно политически, а по-скоро приятелски и спокойно. В интерес на езиковата коректност би следвало да се отбележи неправилното използване едновременно на учтива и неучтива форма във въпросния текст („Здравей“ и „Ваш, Георги Кадиев“), а като стана дума за грешки, този път поне отсъстваше граматически неправилното „Купуването и продаването на гласове е престъпление.“ Между другото Георги Кадиев неведнъж акцентира на това, че няма да разлепя свои плакати из София за да не я замърсява. Впоследствие наистина негови плакати из столицата нямаше. По-интересно е да сложим това наблюдение в контекста на състоялата се само няколко дни по-рано битка за поста на районен кмет на „Илинден“, където кандидатът на БСП загуби с едва 53 гласа, а негови плакати имаше на почти всяка стена в района. Това ни показва колко различна може да бъде тактиката, а дори и идеологията на една и съща партия, но също така и че БСП съвсем не са се отказали да играят в политиката на столицата.

bsp3

Интернет става все по-популярно пространство за българските политици. В последните години видяхме как от липсващо, тяхното присъствие в мрежата стана масирано. И докато образът на Бойко Борисов се вижда непрекъснато от телевизионния екран и хартиените медии, то някои политици вече заживяха почти само виртуално. Това, разбира се, крие и своите сериозни рискове, но интернет кампанията на Кадиев на тези избори беше в унисон с целия му имидж и кампанията като цяло. Екипът на Георги Кадиев поддържаше едновременно сайт/блог (който между другото съществуваше и преди, но смени адреса си) и профил във фейсбук, а всичките ангажименти на кандидата за кмет бяха попълвани в лични му календар на сайта.

В блога си Георги Кадиев често публикуваше свои размисли най-вече свързани с развитието на столицата, но понякога и с неговата партия. Интересно е че там той звучи съвсем премерено и дори технократски и често подканва гражданите да вземат участие с дискусия или въпроси. Всъщност трябва да признаем, че Георги Кадиев не само, че притежава поддържан блог, но и отговаря доста често на коментари и въпроси, а според самия него по време на кратката му кампания е имало цели 10 000 уникални посещения на сайта му. Тази информация, обаче, няма как да бъде проверена, но можем да я сравним с решилите да го подкрепят във фейсбук, а именно едва 500 човека. Това повдига въпроса дали Георги Кадиев се е харесал на едва 5% от проявилите интерес към него или огромната част от хората намират за не добре изглеждащо да са „почитатели“ на червенкандидат (предвид че Иван Костов има почти 6000 почитатели, явно проблемът не е в това да си симпатизант на политик като цяло)?Не бива да пропускаме и многото рекламни банери на Георги Кадиев, които можехме да видим от някои от основните новинарски сайтове (включително и този на бТВ), които въпреки карминено червения си цвят не бяха толкова фрапантни колкото „анти-кампанията БойКостов“ например. Доколкото можем да твърдим, че последната е дело на БСП, то очевидно е че социалистите сменят стила си на всяко ниво.

Срещите лице в лице бяха популярно средство за общуване преди тези избори. Г-н Кадиев се беше подготвил за повече от 20 подобни мероприятия, на които да присъства като те варираха от събирания на хората от даден квартал, до публични обсъждания с някоя част от членовете на БСП (Жените социалистки или Младежкото движение, например).Интересното и модерно допълнение към това беше, че в блога на Кадиев стоеше календар, на който ясно беше написано къде и в колко часа ще се състоят всичките му публични изяви и всеки интересуващ се можеше да ги следи и посещава.

Посланията

Имиджът, който Георги Кадиев гради, има завиден за българската действителност потенциал. Имидж на високо образован, интелигентен, дълбокомислен политик. На човек със своя позиция, често различна от тази на ръководството, та дори и на онеправдания ренегат (да си спомним изказванията му за това, че Стоян Ганев не искал московски възпитаници във външно министерство и за 30 000-те изгубени гласове). Този образ е както приемлив за различни групи хора (про-руски настроени, но и про-западни), така и примамлив на различни нива (онеправдаността като традиционна част от българската народо-психология, но образоваността, обективността и спокойната анти-емоционалност са напредничеви).Големият проблем на българските политически лица, обаче, е последователното спазване на един образ, а г-н Кадиев засега успява да се справи с това доста добре. Още от 2005 г. той започна дакритикува управляващата коалиция, в която и той участваше, а по късно дори застана до известна степен срещу Сергей Станишев. За разлика от Татяна Дончева, Янаки стоилов и прочее „стари ренегати“, Кадиев е ново лице, тоест не носи голяма част от негативите свързани с БСП.

В личен план Георги Кадиев има безупречно „досие“. Блестящо образование, интересна кариера все в „модерни“ области и семейство със съпруга и три деца. Все пак си струва да отбележим, че бизнесът на съпругата му е в областта, в която Кадиев работеше (енергетиката) и това би могло да се окаже пречка пред чистия обществен образ на семейството му. В допълнение на казаното досега е и стилът му на обличане, който също е на високо ниво. Винаги го виждаме официално облечен с риза, сако и вратовръзка. Любимите му цветови комбинации, обаче преживяха известна еволюция в последните години. Докато в началото на политическата си кариера обикновено носеше червена вратовръзка или риза, сега по-често го виждаме в синьо. Все пак впечатление прави, че на повечето мероприятия на социалистите Георги Кадиев продължава да държи на червеното и производните му, докато на почти цялата кампания за София (освен мероприятията на БСП), той беше в любимия си черен костюм със синьо-бяла вратовръзка завързана с аристократичния възел „Уиндзор“.

Слоганите на Георги Кадиев могат да бъдат разделени в две направления: лични („Аз знам и мога“, „Ангажирам се“) и дистанцирани („София има право да е различна“, „София има право…“, „България има право да е различна“).Интересен е фактът, че „Аз знам и мога“ беше използван и от Румен Овчаров на същите избори, но преди няколко години. Според нас, обаче, причината за това е, че Кадиев иска да насочи вниманието не толкова към конкретните избори, колкото към личността си като цяло и да разчита това да му донесе активи на други мероприятия, като например изборите за висш съвет на партията, които се състояха едва няколко дни след края на кампанията му. Така че на въпросът „Какво може и знае г-н Кадиев“, отговорът би бил по-скоро „да води БСП“, отколкото „да бъде кмет на столицата“.Дистанцираните слогани пък бяха фина критика към управляващите в момента. От това решение можем да съдим, че Георги Кадиев цели да бъде припознат не толкова в средите на „вечно недоволния“ избирател, който иска и се нуждае от остра, агресивна и популистка критика, колкото в по-умерените слоеве на обществото, които по-скоро очакват модерни, спокойни и неемоционални политически действия и говорене.

Реториката на Георги Кадиев отново ни доказва това. Въпреки че още от влизането си в политиката, той не пестеше критики към никого, изказът и маниерът му бяха по-скоро спокойни. Тази практика продължи в пълна сила и по време на кметската му кампания, като той не критикуваше директно управлението на Бойко Борисов или кандидатурата на Йорданка Фандъкова, а се опитваше да създаде усещане, че той е по-образован, по-добър, по-интелигентен и т.н.

Интересно беше да се види как индиректно Кадиев се заиграваше с фигуративния образ на Фандъкова и се опитваше да намекне, че битката за София е сякаш между „възрастен и дете“, „личност и фигурант“ или „обективен мъж и емоционална жена“.

Посланията, които чухме от кандидатите не бяха нито непознати, нито нови. До голяма степен и Фандъкова и Кадиев говориха за едни и същи неща и мненията им рядко се разминаваха. Все пак забавен беше менажерийния дебат за кучетата и „котараците“, но дори и той не успя да създаде някакъв сериозен обществен спор. Струва си да изброим и някои други често дискутирани теми като трафика, екологията, социалната политика и сигурността. Всъщност интересно е, че на изследване проведено преди няколко месеца гласувалите граждани поставиха точно сигурността като основен въпрос за бъдещия кмет, незамисляйки се, че тя е по-скоро в ресора на вътрешното министерство. Въпреки това и двамата кандидати акцентираха върху тази тема в говоренето си, но не се разбра дали общината има ресурс и воля за създаването на общинска полиция, а вероятно тази популистка реторика няма да намалее, поне докато гражданите не научат разликата между „Община-Държава“ и не насочат изискванията си в правилна посока. Според нас причината Георги Кадиев да не блесне с особено интересни или запомнящи се послание е, че целите на кампанията му не бяха толкова свързани със София, колкото с личностното му позициониране в политическото пространство.

И резултатът…

В крайна сметка, изборният ден завърши с победа на г-жа Фандъкова още в първия тур. Така Георги Кадиев не успя да постигне своята заявена цел, а именно достигането до балотаж. Въпреки това той събра 71 453 гласа, които представляваха 28% от гласувалите столичани и приложените по-долу чартове показват как изглежда това на фона на предишните кандидати на БСП в столицата. В същото време Георги Кадиев заяви, че неговата най-голяма победа са „откраднатите“ от ГЕРБ гласове, които според социолозите наброяваха около 8% от резултата му или 5000 гласа. По-долу е поместена и графиката с резултатите на кандидатите на БСП в София на първи и втори тур и представянето на Кадиев.

bsp4

Въпреки, че на практика номиналният резултат на Георги Кадиев е вторият най-слаб, то виждаме, че тенденцията на всеки следващи избори БСП да губи от своя електорат е прекъсната и можем да очакваме покачване. На следващата графика са показани и резултатите на левите избраници в контекста на избирателната активност.

bsp5

Тук вече виждаме, че по отношение на спечеления процент от гласовете г-н Кадиев почти достига най-високия резултат на левицата от 2003 г. на Стоян Александров, а ако си спомним каква беше ситуацията тогава (две силни десни кандидатури и пълна мобилизация на електората заради възможността те да бъдат преборени), можем да твърдим, че постижението сега е повече от успешно.

Фонът на графиката пък показва противника на кандидата на БСП -синьо за представителите на СДС и ССД и жълто за представителите на ГЕРБ. Така забелязваме тенденцията кандидатите на БСП да стават по-силни на син фон и по-слаби на жълт, което отново бива преборено от резултата на Кадиев. В този смисъл можем да твърдим, че сегашната кандидатура на социалистите е успешна и по отношение на съвременния антагонист на червените – ГЕРБ. Според нас, обаче, по-важният въпрос е дали Кадиев успя да постигне неизказаните си цели със своето участие на кметските избори и отчасти кампанията си.Само два дни след изборите, той влезна в ръководството на БСП с огромна подкрепа и обяви, че партията му трябва да работи за това да бъде алтернатива на управляващите. Също така неговото лице стана по-масово известно в публичното пространство и въпреки ненатрапчивата му кампания, образът му вече е далеч по-разпознаваем. Така г-н Кадиев постави солиден фундамент на бъдещото си политическо развитие, с какъвто малко от неговите предшественици могат да се похвалят и това ни дава право да го разглеждаме като един модерен образ на политик. В същото време Българската социалистическа партия започна един много дълъг процес на смяна на електората си, смяна на имиджа си, а може би и на кадровия си фонд. Всичко това ни дава основание да твърдим, че предизборната кампания на Георги Кадиев за кмет на София беше повече от успешна и постигна множество важни за бъдещото развитие както на БСП, така и на личността Кадиев цели.

написаха: Петър „Щурм“ Константинов, Иван Табаков & Иван Искренов; София 2009