Косьо Цонев

Всяка седмица, ще представям някой мой-близък, познат или човек, който смятам че е ценен и интересен. Днес ми гостува Константин Цонев.

kosioto

Здравей, Мани (от никнейма Manny Calavera) ! Представи се на кратко със свои думи.

Здравей! Казвам се Константин Цонев. Занимавам се с режисура и писане. Студент съм в ESAV, Тулуза.

Пускам това писание на 31.12. То ест с теб завършва 2013-та. Това добре или зле е?

Не знам. :) Важното е, че мина годината и влизаме в новото летоброене, с нови надежди и стремление!

Добре, но нека останем още на 2013. Протестната година. Ти, защо протестира и как? Има ли протести в чужбина? И защо няма контра-протести в чужбина?

В чужбина има подкрепа за протестите в България. Ние в Тулуза се събирахме няколко пъти през лятото и за известно време участвах в групата #DancewithmeGlobal. Контра-протести в чужбина няма и няма как да има, защото тук няма тролове на партийна издръжка и хора зависещи от местни началници и бизнесмени. Повечето българи в чужбина, които познавам (не само във Франция), не живеят в България именно заради мизерията и лъжата, която ни се поднася от управляващите и МАФИЯТА, по общо казано.

А иначе, как се живее в Тулуза?

Преди да дойда в Тулуза бях студент в Благоевград, после живях и в София. Има много разлики, но човек е себе си, независимо къде се намира. В една подредена страна като Франция. животът е по-спокоен от материална гледна точка. Културното разнообразие също е по-голямо. В Тулуза срещам много повече чужденци отколкото в София. Повечето хора не робуват на псевдо национализъм, отворени са към различните култури и историческите дискусии се водят с много по-спокоен тон. Ето защо протестирах през 2013 – защото искам в България животът да е подобен на този във Франция и Европа, а не да се превръщаме в Беларус, например.

Добре, режисура каза. В България, културата не се цени много, въобще създаването, творенето на каквото и да е било. Често пък, ако някой създаде нещо, бива оплюван от всякоде – хейта е голям. Има ли някоя твоя торба достъпна в нета или на някой фестивал?

Киното отдавна не е занимание само за богатите страни. Всяка година пробиват на голям екрани филми направени с оскъдни средства, но носещи силни послания и истории. Относно хейта България не се различава много от останалия свят, но определно ще спечелим ако се разделим с провинциалното си отношение към културата и изкуството. Част от скромното ми творчество може да се намери на http://www.youtube.com/user/kosiotzonev/videos a, това ми е последното упражнение от есав: https://docs.google.com/file/d/0Byt7PE22bfYnZTRhVnBlYklsQWM/edit?pli=1

Как оценяваш световното, европейското, балканското и българското кино, днес? Какво те е впечатлило напоследък? Събития, филми?

Ще избегна обобщенията, но споделям мнението на френския режисьор Серж Корбер, с когото имах късмета да говоря, че в момента има дефицит на добри сценарии. Ако говорим за масовата продукция, която пълни салоните, Европа не е по-различна от Америка. Франция произвежда повечето от 200 игрални филма годишно и по моя преценка поне 80% от тях са за любов и консумиране на храна. В това няма нищо лошо, те има огромен пазар и могат да си го позволят. Въпреки това тук има място и за авторското кино и то присъства в програмите на кината не само по време на фестивали или други временни събития. Филмите, които ме впечатлиха тази година (и за които се сещам в момента) са Важма, реж. Бармак Акрам (http://www.youtube.com/watch?v=ZIDgiZJSp6U) , Епизод от живота на събирача на старо желязо, на Данис Танович, Григри, реж. Махамат-Салех Харун http://www.youtube.com/watch?v=DxfidDnBoMQ, Мъд на Джеф Никълс, последният на Николас Виндинг Рефн (Само Бог прощава)… Българското кино имаше успехи с късометражни и няколко пълнометражни филми като Скок на Петър Вълчанов и Отчуждение на Милко Лазаров, които взеха много награди от европейски и световни фестивали. Кино се прави, но в малка страна като България трябва да има държавна политика, защото не можем да разчитаме на само на пазарния принцип. Ходенето на театър или кино, не е като ходенето до супермаркета.

И понеже е декември и съвсем скоро приключи златният ритон (фестивалът за документално и анимационно кино) искам да поздрява колегата ми Павел Павлов, който взе награда за дебют с филма си посветен на Едуард Захариев (режисьорът на „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“ и мн.други) и преподавателят ми от ЮЗУ Костадин Бонев, който спечели голямата награда с филма „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“. Тези филми трябва да са достигат до българската публика.

Ванка, искам да споделя и несъгласието си с определянето за „вандалство“ за боядисването на паметника „Асеневци“ в Търново. Това е една грамадна композиция, която всички в града наричат „конете“ и вероятно повечето хора не знаят имената на „осквернените“ Асеневци. Вместо да обърнем внимание на посланието, повечето хора писнаха, че това е престъпление срещу великата ни история. Съюзът на художниците побърза да изчисти „монумента“, но искам да ги попитам как ще изчистим съзнанието си и как корумпираните ни политици и „бизнесмени“ ще изчистят съвестта си?

А! Тва е супер тема. А съгласен ли си боядиването на паметника на Благоев?

Съгласен съм, въпреки че не проследих темата, защото бях на почивка и нямах интернет. Отношението на повечето българи към историята ни е като към стара и ценна вещ, която не само не трябва да се пипа (чете), но и няма никаква функция (употреба) в настоящето. Подобно страхопочитание всъщност дава поле на псевдо националистите, а и отдалечава младите от връзката им с тази „Клета Майка България“.

Паметниците не са просто „монументи“, стърчащи за радост на уличните песове, те ни говорят и от доста време казват „ОСТАВКА“. Ако другарите в парламента не искат да ги чуят, скоро надявам се, ще ги усетят. :)

Аз с малко по-друго мнение. Съгласен съм с безмислеността на стърчащия бетон, но пък паметника за мнозина има своята функция, като такъв. Да не се задълбочавам. Етър ВТ или Бостън Селтикс?

За мен паметникът е грозен, но привлича вниманието. Затова са го нарисували хората. С идеята да привлекат вниманието на обществото към това своето послание, да иницират дебат. За съжаление това не се случи. Все пак съм оптимист и се радвам на всяка подобна проява, защото поне малко се чуват гласове, повдигат се въпроси, които иначе неглижираме и втвърдяваме едно статукво, което ни обезличава. Нито Етър, нито Бостън. San Antonio Spurs! Parker MVP!

За Българският баскетбол искам да добавя не мнение, а въпрос – какво стана с Пини Гершон?

Супер! Сега ми дай някоя свежа SKA!

Made in Norway – http://www.youtube.com/watch?v=v4pXINcRWKs

Айде, за финал: Какво е твоето пожелание за новата 2014!

За блогът ти – здраве, за хората – строен икономически ръст, за теб – много посещения, за политиците – оставка. И едно специално пожелание към всички гласоподаватели – моля ви, не гласувайте с краката си!

(на снимката: „Хората на Вешим“ с Георги Мишев)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.