Как влияе ЕС на моето ежедневие?

Как ли влияе ЕС на моето ежедневие? Влияе ли изобщо? Въобще за чий ми е тоз ЕС?

Вероятно, доста хора си задават тези въпроси спорадично или пък не, въобще не си ги задават. Защото нека си признаем, гражданското общество, не само нашото, а и европейското общо такова, върви един дълъг път на постоянно изграждане. Все пак, то е една малка част от цялото или нека го кажа другояче – една малка част от обществото, го е еня, какво се случва в обществено-политическият живот на страната. И на страните. Уточнението е важно, понеже все още съзнателно или не, се делим на „Ние“ и „Евросъюза“, сякаш става дума за няква далечна държава, или за нов Съветски съюз и каквото Москва, прощавайте Брюксел каже, а за другите народи и техните държави не ни касае много, много.

Странно е. Странно е да живееш в един блок не, ми в един вход с много други семейства и да се държиш така все едно живееш някъде другаде – в собствен палат на пусто поле или хижа в гората. Ами да, ЕС може да бъде разглеждан като един блок. Блок в който има много семейства – някои са по големи и живеят в тристайни апартаменти, други са по-малобройни и живеят в гарсониери, едни са по-богати, други са по-бедни. И всеки си има своите проблеми за решаване. Да не говориме и че половината част от новият европейският блок, тази източната, дълго време беше всъщност част от един друг съседен блок, който го беше окупирал преди време.
Един нисък етаж на блока ни, с хубаво южно изложение, който преди време беше обединил апартаментите си в един голям общ апартамент и дълги години го играеше като нещо по-различно, все едно е необвързан собствен си блок, се разпадна с гръм и трясък като то не бяха караници, не беше чупене на чинии, побоища и разводи, та се наложи дори домоуправителя на блока, който живееше в западната му част, заедно с помощта на хората от един трети блок, отсреща на реката, да въдворят ред и да викнат полиция. В момента едната част от този етаж се развива добре и е пълноправна част от домсъвета, другата част още е някак изолирана.

Спомням си, бях малък тогава, около десет годишен. Пострада и моя етаж, заради тази кавга, понеже другите живущи бяха забранили да се търгува с размирния етаж, но пък този етаж, нали беше преди моя, ако някой друг искаше да размени нещо с мене или ако аз исках същото, беше доста трудно да се осъществи какъвто и да е алъш-вериш, тъй като трябваше да се минава през раздорния етаж. То пък и аз тогава бях сиромашко дете. Апартамента ми освен, че беше остарял, погрознял, неефективен и енергоимък, понеже старците ми дълго време бяха дружали с отсрещният прикрепен до нашия блок, блокът на съветите, но и след като нашите се бяха скарали с този блок, бяха им свършили парите. Казват не било много зле тогава – имало вземане-даване: нашите разменяли домати и друг зарзават, а пък прикрепения блок бил газифициран и стабилно охраняван и тук таме давали я нафта даром, я нещо друго на вересия, ала навярно само това да е бил плюса от цялата работа, задето нашите не можело свободно да пътуват, да се разхождат и да купуват нови и готини неща, каквито имали съседите от западната част на блока. Те и сега нашите пак са бедни – е добре де, не са толкоз богати като другите комшии, но все някак си се справяме. Мога да пътувам свободно, да уча каквото си искам и да работя в която искам част на блока. За половин година, дори бях да уча при едни поляци на един по-горен етаж – хрисими хора, не им разбирах винаги какво ми говорят, но бяха доста напредничево семейство, а и каква дъщеря имаха! Беше страхотна!

Но се върнах. Апартамента ми има нужда от ремонт, и трябва и аз да помогна някак на семейството. От предците си знам, че човек трябва да се бори. Да се бори, отстоява и поддържа своето. Да си държи спретнат апартамента, но и не само него, ами и целия етаж и вход. Да си плаща редовно сметките и да се грижи за общото. Така когато човек сам си помага, тогава и другите му се кефят и му помагат. Някои от по-богатите семейства, от другите етажи, често дават и подаръци и помагат, който с каквото може.

Та така, толкова от мене. Какво правя сега ли? Ами санираме блока в момента със съседите, подменихме дограмата вече и сложихме изолация, но трябва да изрежем и премахнем всички стари и ръждиви тръби, които разбира се се махат много трудно и с много усилия, но нямаме избор – нов апартамент със стари тръби – не става. Знам, сложно е да поддържаш голям, многообразен и висок блок, но лесно няма, ще се научиме всички заедно. Нищо не става просто от само себе си, а и един блок се крепи като се съгражда и обновява постоянно и когато всеки осъзнава ясно своята отговорност. Кураж, търпение и повечко усилия и ще стане блок за чудо и приказ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.