Йева Озере

Всяка седмица, ще представям някой мой-близък, познат или човек, който смятам че е ценен и интересен. Днес ми гостува Ieva Ozere

ievata

Днес ти си гост, тук в моя блог. Кажи на хората, които ще прочетат това, коя си ти и с какво се занимаваш?

– Преди взичко „Zdraveite!“ И второ, никога не съм знаела, какво имат предвид хората с тези въпроси. Аз съм си аз, личност, пътешественик, студент, латвийка и съм влюбена в този свят! Уча в Естония, посетих България, чрез Еразъм за половин година. Обикнах я! Когато имам повече свободни дни, обичам да приключенствам и да срещам местни хора, навсякъде където отида. Нито едно от моите така-наречени хобита, не е достатъчно сериозно, така че, да забравим за това. И животът е в приключенията, а това не е хоби!

Как би сравнила тогава Латвия, Естония и България. Какви са различните и общите неща между тези страни и техните народи?

Като част от Източна Европа (б.а. Аз все още се считам за Южняк!!!), те споделят много общи черти, и исторически в частност, комунистическата опресия. А в следствие на късното озападняване, мисля, че хората са по-човечни, държат се, действат, като човешки същества, а не като зъбни колела в безкрайната машина на консуматорството. В повечето от градовете в Западна Европа, които съм посетила е доста по-вероятно, хората, да те подминат, като обект. В публичния ежедневен живот, те действат, като роботи. В контраст, бях много щастлива, да открия че българите не споделят тази харектеристика, по-вероятно за тях е да са откровени с вас в личен план. Трябва да запазим тази обществена позиция, ние сме нещо повече от работници, ученици, пътуващи в метрото и безлични отминаващи. Виждам общностният аспект в България, който се отразява и в усмихнатите (празнични) протести, които имате. (б.а. протестите против режима Олигарски) Балтийските народи са малко по-студени в своите взаимоотношения, но ние все още споделяме този личен подход. Обаче нямаме такоа желание, да изкажем нашето мнение публично или да се докажем на/пред други, което според мен е типично за България.

Ииии имате планини. Това е много важна разлика. Прибалтиката е доста равна, и колкото и да я обичам, ако трябва да избирам, България изпъква със своята природа със сигурност. Сигурно пропускам доста неща, но това са нещата за които се сещам сега.

Разбирам. И в тази насока, какво най-много те впечатли и изненада тук. Добро или лошо нещо или ситуация?

– Толкова много бездомни кучета и боклук в природата – две от най-шокиращите лоши неща! Наистина, в Балтийските страни липсват тези неща, някак си контролират дивата градска популация на кучетата в близост до нула, и от най-ранна детска възраст, всеки е научен, да пази природата. Като правило, всеки в града има място в провинцията, без значение дали ще е къщата на баба, лична собственост или друго любимо място. Някак си ни е кръвта да ги пазим чисти. Тук виждам хора на улицата и тротоара, които произволно събират боклук, само защото така трябва да е! Във Велико Търново, студентите бяха твърде мързеливи, да си вдигнат задника до кошчето, което е на 15 метра от входа на сградата, така че, мнозина от тях, просто хвърляха пликовече с боклук, през техните прозорци. Студенти в университет! Бих очаквала това от необразовани хора може би, но хора учещи в университет.. как.. хората… как се е стигнало до тук.

Хубаво нещо – да живееш в планините (Велико Търново, Смолян, дори София има наоколо), нещо към което стабилно се пристрастих. И Черно море, става дълбоко бързо, не е като Балтийско. Така че пак, природата ме грабна!
Доста приятни изненади от местните, в специалност селяните! Бяха ме посъветвали, да не пътувам на стоп тук, особено сама (точно което стана), защото може да е опастно. Но като местна общност, се оказа че местните са най-гостоприемните и отзивчиви хора в цялата страна. Като доказателство, един баш-селянин на вид (Продавач в зоо-магазин, на средна възраст, пътуващ за Гърция с птички и палета) беше най приятния и грижовен човек през моите пътувания. Доти ми звънна, да ме пита как съм, когато вече се бях върнала в Латвия.

А след Еразъма и Университета, какво следва. Освен пътуванията и пътешествиеята?
– Освееен? Дано не! Надявам се да съчетая тези неща заедно. Ще видим, как ще мине последната ми учебна година, предстоят ми най-сериозните курсове и после да избера на къде, да се насоча. Либералните изкуства (Liberal Arts) ми дават много възможности за Магистратура. Планове за по-късно, няма. Само идеи: Латвия или дурга страна (трябва да има планини!) Еразъм Мундус (всеки семестър в различна страна). Може би дори България, откъсна част от сърцето ми все пак. Доста при това.

Добре, дай ни името на някой латвийски филм, който трябва да видим или група/песен която да чуем. Или пък естонска… образовай ни!

– Казват че всеки латвиец (същото важи и са Естония и Литва) е способен да направи поне едно от традиционните неща: да пее, да танцува, или свири на инструмент. Ако си забелязъл, аз съм малко на вътре във фолклора..

Така че, ш’ти дам песен: http://www.youtube.com/watch?v=WeovGfNEEsk – драматична народна със силни лирики и музика, спокойна в началото, но си заслужава. Моята лично любима. Всяка балтийска страна има Песен и Танц фестивал, един път, през няколко години, кото е една уникална за света традиия, включена също и в Юнеско (б.а. където са и Бистришките баби, а ако Боко стане пак шеф – съм сигурен, че и Бистришките тигри ще бъдат признати за културно наследство) http://www.unesco.org/culture/ich/RL/00087 . Песента кара всеки латвиец да настръхва, всеки път, когато я чуе.

танц: http://www.youtube.com/watch?v=coxbYJmt6GE – тук е целия основен концерт на фестивала през 2013, но по-специално, се спрете на мунута 36:15, когато движейки се, танцуващите правят пагански знаци или изобразяват традиционни фигури ( например Слънцето или мълния). Ще видите също и много национални носии.

Както и националния инструмент на Латвия (съседите ни имат подобни): Кокле! http://www.youtube.com/watch?v=HNpJqmRKc7s също мой любим! (б.а. моят пък е бас-кибрита).
Надявам се, да се чувствате по-образовани, има още много неща, които човек да научи, но като, за начало е достатъчно.

Въй! Еха! Благодаря много, всичко звучи адски интересното! А чрез филмите, музиката, танците, ние като хора ще се разберем най-лесно. И ще се опознаем по-добре в голямото европейско семейство! Ами това е, освен ако нямаш някоя друга интересна случка, която да споделиш. Надявам се скоро пак, да ни посетиш!

И аз мисля по същия начин. Има много интересни неща и случки, които няма да се поберат на една страница. И разбира се, че искам да се завърна в България. Тайно поглеждам към опциите за транспорт до там, от време на време. Да видим, какво ще ни поднесе живота. Мерси за интервюто, пази се и Nazdrave!

Ами, наздраве! :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.