Jihadi John

Задавен с омраза и прегърбен от вътрешна болка,
в сънищата си – лежиш, но не в гроб, а в окоп,
и нищо значимо в житейската филмова ролка,
слаб и безжизнен, един социоално-икономически роб.

Но, ох тогава! Тогава идва онзи сладък момент,
да живееш не умееш, но знаеш – смъртта те прави велик!
по устните – кръв с вкус на горчив, сив цимент,
крещиш все по-силно, ала не със думи, и тялото ти вече е щик!

И колиш и бесиш и бесиш и колиш,
събрал си в себе си всичките музи,
на Хадес, сега само се молиш,
но падаш във вихъра си…
– откос от узи..

Лежиш, очите ти се бавно притварят,
сърцето забавя си ритъма полу-див,
гордост и мъка в гърдите изгарят,
в окопа лежиш, но вече щастлив!