Президентските избори в Сърбия през 2012-та.

Ово je, мој реп и мој град „

Велкам то Србиja где муриja…”

Това е моето място, моят град“, „ Добре дошли в Сърбия, където ушаците…“ или „Сърбия гласува за промяна и самоуважение.“

След избори 4 в 1, новият сръбски президент се казва Томислав Николич. Кой е той?

На кратко: роден е на 15 Февруари 1952 в Крагуевац (а там често падат Munje и доста млади хора, като пораснат големи, стават – Кенгуру, но за радост на баща си Радомир, младия Тома не става кенгуру, ами след приключване на техникума, първоначално се хваща като „началник на гробище“, факт който не съм сигурен, допринася ли на Николич, като кадидат-презеидент да е популярен сред привържениците на ФК „Партизан“, които както знаем, също са гробари), завършва факултета по мениджмънт, а през 1991 става заместник-председател на Сръбската Радикална Партия (СРС- радикална странка). От 1992-ра година, насам е без прекъсване депутат в Скупштината, а през 1998-ма става и под-председник на републиканската влада, което се повтаря и през 1999-та. Десет години по-късно, той прави може би най-решителната си и важна крачка в живота, като „се цепи“ от радикалната странка и основава, своята си Српска Напредна Странка. (Прогрес! Напредък!) Женен е с два сина и три пъти е канддат за председник на Сърбия. Четвъртия път, обаче се оказва успешен! „Четири за щастие“, са казали хората.

(Нека си припомним, че след падането на Милошевич от власт, имаше поредица от неуспешно зачетени избори, понеже изборният закон казваше, че председник може да бъде избран законосъобразно само ако избирателната деятелност и усърдност на граджаните да пуснат своя глас в избирателната кутия е над 50%… така близо три години, се провеждаха избори без завършек, докато най-накрая, законът беше променен. Иначе и до днес щяха да се провеждат през няколко месеца.)

serbia_blog

 

Изборите на 20 Май, бяха все пак оспорвани. Никой не знаеше кой-точно ще надделее в борбата за председничкия пост, като през деня ту единият кандидат водеше с един процент, ту другият. Накрая на изборния ден Томислав Николич, излезе победител с два процента, изненадвайки леко европейската и българската общественост, залагащи изначало на досегашния президент – Борис Тадич. Защо се получи така?

През последните четири години, Сърбия беше управлявана от коалиция, формирана от Демократическата партия (Демократска странка – ДС) и нейната коалиция под името – За европейска Сърбия!, Обединените Региони на Сърбия (старите Г17+), Сръбската социалистическа Партия (СПС – реформираната партия на Милошевич) и още няколко други формации и независими посланици (депутати). Коалиция, малко странна сама по-себе си, тъй като ДС, като част от ДОС (Демократичексата Опозиция на Сърбия), начело със Зоран Джинджич е партията свалила от власт Слободан Милошевич и неговата СПС. Г17+ пък са млади юпита, технократи, определящи се по-скоро като икономически експерти, отколкото като политици. Няма и десетилетия от падането на Милошевич и жестокото убийство на Зоран Джинджич, доскорошните врагове явно с поизгладени стълкновения, и под заплахата на власт да дойде „европейското плашило“ – коалиция между радикалите и ДСС-НС (Демократическата странка на Сърбия с председател – бившия премиер Войслав Кощуница, бивш защото през 2007-ма година, ДС, ДСС-НС и Г17+, правят коалиционно правителство, което година по-късно, след едностранното обявяване на независимост на Косово и Метохия, се разпада, управляващите партии се изпокарват и през 2008-ма са насрочени нови избори). Но за огромното успокоение на Европа, СРС и ДСС не успяват да формират правителство и оставят в опозиция, заедно с петите в парламента – ЛДП (Либерално-демократската партия), която никой друг в Скупштината не обича, защото е твърде ексцентрична и странна за болшинството сърби, а нейния лидер Чедомир Йованович – Чеда, е обвиняван в наркомания, педерастия, и всички други крайно-либерални земни грехове и дори формацията му се зове с определението „партиja”, а не с родното „странка“.

Борис Тадич е президент, а неговата партия е управляваща. Сърбия е в сигурни „проевропейски“ ръце. Само че времената са трудни, животът става по-скъп, провинцията мизерства, кризата удря всички и въобще, човек може да живее нормално и с що-годе нормално заплащане само в Белград. Тадич ще трябва да се докаже, като исти наследник на Зоран Джинджич и водената от него политика, а странката му да се изправи пред всевъзможните трудности в политическата, икономическата и социалната сфера и да приложи куп реформи, за да стабилизира републиката и дори да започне преговори за присъединяване към Европейската Уния. И едно е сигурно, ако Милошевич, Младич, Караджич, Аркан и Шешел са ужасяващите, грозновати и плашещи лица на Сърбия, то Зоран Джинджич до кончината си през 2003-та година и наследилия го Борис Тадич са европейските, красиви и добри нейни лица.

Serbia_blog2

 

Дали само кризата е виновна за загубата на Тадич, на президенските избори или има и други важни фактори?

Например мобилизацията на подръжниците. Докато СНС се славят като доста дисциплинирани, то може да предположим, че както на Гергьовден (6-ти Май бяха проведени изборите 4 в 1, за Президент, Народно събрание, Кмет и Общински съвет), така и две седмици по-късно, сподвижниците на Николич, амбицирани този път да победят, са се запътили към урните, за да обърнат в своя ползва гергьовския вот.

Вот, след който, впрочем, започнаха преговори за кабинет и отново по всичко личи, че ДС, СПС, Обединените сръбски региони и доста вероятно, движението около ЛДП – Преокрет, ще сформират такъв. Така първите и третите (ДСС и СНС) ще бъдат изолирани в опозиция. Лидерът на социалистите и бивш министър на МВР, Ивица Дачич е сочен като най-вероятен да заеме премиерския пост, като успеха за него е пълен, защото самият той успя да обнови своята партия и да спечели двойно повече депутатски места в парламента, класирайки я на трето място, с което ДС ще трябва все повече да се съобразяват, за да формират кабинет. Всъщност, не Николич и СНС, а Ивица Дачич и неговата СПС, са най-големите печеливши на трзи избори и тепърва ще узнаем доколко са стигнали възможностите за извиване на ръце от страна на социалистите и колко министерски кресла ще бъдат заети от тях.

На президентските избори, първи тур, Тадич стана първи, водейки с няколко процента пред Николич. Само дето лидерите на СПС, ОСР и ЛДП, които също бяха кандидати за президентския пост, свършиха своята работа и спечелиха, колкото можаха парламентарни места, и тихомълком подкрепиха Тадич на втори тур. „Гласувах за СПС и Дачич, а на втори тур, вероятно ще гласувам за Тадич“, ми споделя мой връстник, приятел от Ниш, който явно не е толкова амбициран да осъществи това свое намерение, но все пак решен да избере по-малкото зло. И мнозина са постъпили като него, но по-вероятно всъщност да са си останали вкъщи, вярващи че гергьовския вот ще се повтори и Тадич ще запази своя пост.

Друг изненадващ факт е, че СРС, радикалите на пратения на международния трибунал в Хага д-р Войслав Шешел и оглявявани временно от съпругата му – Ядранка, радикалите, които Томислав Николич напуска през 2008-ма година и втора политическа сила в Скупштината досега, дори не успява да влезе в нея, печелейки едва 4,6 % от необходимите 5% за изпращане на народни представители. Изненадващо и всички партии този път бяха за европейското бъдеще на страната си като член на ЕС!

И докато коалиционните партньори на Тадич ликуват, разливайки шампанско, радвайки се на повече депутатски места, повече възможности за реализация и пълния крах на радикалите (възгласи: „смрт фашизма“, „они су лумпени“), то напредняците на Николич, се амбицират да направят своя любимец президент, подкрепени официално и твърдо от другата опозиционна партия – ДСС и Кощуница, който призовава своите подръжници, да подкрепят на втори тур Николич, с който са се споразумели по ключови въпроси. В напрежение остава само ДС, загубила парламентарните избори (разликата е едва в четири посланнички места), но все пак с надеждите първият тур да се повтори и Тадич отново да е председник.

Само че електоратът на СПС, ОСР, и ЛДП и останалите по-малки партии и движения не успяват да се активизират достатъчно и да подкрепят ДС и Тадич, и макар с около 2%, опонентът му, основно с помоща на ДСС и част от радикалите, успява да обърне вота.

Неприятен момент, в който Борис Тадич няма да е вече президент, а премиерът вероятно ще е социалист и ще се казва Ивица Дачич.

Какво ще е бъдещето на Демократическата партия и дали досегашният президент ще се откаже от дейната политика, тепърва ще разберем. Едно е сигурно: Сърбите желаят промяна и реформи, желаят европейско бъдеще, но не на всяка цена. И докато темата „Косово“ не беше толкова на дневен ред и докато самите сърби са раздвоени и объркани относно съдбата на този регион и уморени и огорчени от потребяването на казуса „Косово“ за политически цели, то проблемът с растящите нагоре цени на основните продукти и достойният живот и съществуване са основна тема в сръбската общественост.

Serbia_blog3

 

Serbia_blog4

 

Нека се вгледаме и в самите билбордове на претендентите за държавен глава.

Борис Тадич може да видим на три основни билборда – разговарящ с фермер, даващ съвет на дете и сред военен парад.

Билбордът със земеделския работник ни казва, че Тадич, освен президент, е и обикновен, нормален човек, човек от народа, който знае хорските проблеми и е ангажиран с тях „-Да, селското стопанство е мой приоритет“ (например).

Билборда с малко момче и приклекнал Тадич, държащ футболна топка, символизира бъдещето. Най-новото сръбско поколение, което благодарение на управлението и съветите на бащата на нацията – Тадич, ще расне здраво, силно и усмихнато. (И вероятно Сърбия ще е футбалерски първенец, светски шампион, ако момчето вземе присърце футболните съвети на президента).

И последният билборд, който избрах да представя тук, е този на Тадич в непосредствена близост до (вероятно родни) гвардейци, гледащ строго напред, подчертавайки своя силен държавнически характер и авторитет. Изчистени пана, немногословни, неразчитайки на големи думи, казващ ни, че всичко зависи от нашите собствени сили и ресурси (и готовност да го изберем).

Напредняците от СНС, ни казват: „Имаме екип, който да води напред държавата“ („Ей тез отзаде“). А аз съм техният предводител!“

Николич стои пред млади, стари, мъже, жени, началници, лекари, секретарки, продавачки, общаци и прочее, работническа класа. Лидерът е част от нас, един от нас, който знае тоз и онз и въобще има хора за министри.

Сръбските региони (Г17+) са ясни: Експертност! Експертност! Експертност! Неоткрояващ се панел, който по-скоро ни рекламира някакъв продукт или пък ни приканва да направим своя влог в еди коя си банка или да сключим застраховка за нашето по-спокойно бъдеще. „Работим 24 часа в денонощие за вас, за яки региони, за яка Сърбия.“ (тук веднага почвам да си тананикам текста от песента на Уикеда – Ми, да! : „Напълни се с юпита тази хипарска държава, но си заслужава. Деня на страшния съд наближава…“)

Чеда облечен в ежедневното си яке и с ръце на гърди ни се кълне „Сам съм, други няма! Честен съм! Вервайте ми“ с леко притворени очи, къде от слънчевата ярка светлина, къде от ярката изпушена вутра (коз, ганджа)!“ Либерал-демократическата партия ни подчертава и своята убер-модерност и със своя кратък спот (или както се казва в радиосредите „джингъл“), който e на основата на drum`n bass и dubstep музикалния жанр. (чуй на: http://www.youtube.com/watch?v=nWLbrKjYhT8 )

Ивица Дачич ни акцентира върхо своята голяма и знаеща глава. Която преди всичко е лидерска! А лозунгите: Ясно! Чевръсто! Точно! са все едно завършек на полицейски рапорт (Не е случайност, все пак бивш МВР министър). „Избирайки ме, получавате сигурност (и подпис)“ ни споделят социалистите, докато ние сами знаем защо трябва да гласаме за Кощуница. „Няма нужда да ви припомняме какво постигна Кощуня, ама вие не помните ли…?“. На друг билборд пък четем вместо „Знаш зашто“ – „Зна Србиja”.

Ние знаем защо, да гласаме за него, а той познава Сърбия, която сама по себе си е сложна материя с която, не може всеки – ей така да си играе. Трябва човек, който знае как да борави с нея, познава нейният характер и привички и може да е управлява.

Лозунгът “Готов jе” можеше да бъде забелязан навсякъде по београдските улици през пролета, предричащ ни свършека на Тадич. По стадионите, масовите мероприятия и от почерпени на три ракии (люти, сръбски) обикновенни граждани в кръчмите, можехме да чуем следния рефрен: „Спаси Србију и уби се, Тадићу Борисе“ (чуй на: http://www.youtube.com/watch?v=LIsmnVWUDXk )

Песен станала изключително популярна сред недоволната и обидена сръбска анти-Тадич ultras общественост.

Е, в крайна сметка сръбският народ избра „Достойна, Почтенна и Справедлива Сърбия!“ на напредническия екип на Томислав Николич, който убеждаваше чуждестранните медии и избиратели, че отдавна вече не е радикал и краен националист, ами умерен патриот, желаещ членството на своята държава в ЕС, но не при всякакви условия (най-вече Косово, зад което, като неразделна неделима част от Сърбия, както е и според новата и конституция, се обявяват всички партии, без либералите, сходни към преговори за друго косовско развитие). Дали Николич ще отстоява твърдо своите позиции пред ЕС, ще следим с интерес.

Подобно на българите, които се чустват предадени и прецакани със закриването на АЕЦ Козлодуй и членувайки в НАТО, като условие, необходимо за да стане България членка на Европейския съюз, да бъдат признати от Европа като немалоценен субект и сърбите се чустват застрашени от своето бъдещо членство в европейската общност. Само дето моментът не е особено подходящ – криза в еврозоната, социална криза (безработица, вдигаща се пенсионна възраст), вероятно неблагоприятни условия при членство, като още по-голямо вдигане на цените и окончателна раздяла на Косово и Метохия от Република Сърбия (а може би и Войводина, Санджак и тн), както и наличието на „не особено приятелско настроени“ страни в Унията, като Словения и Хърватия например (които на всичкото отгоре са и членки на НАТО, където е и Албания, представяте ли си!?))

serbija_blog5

И докато България с чувството си за малоценност и комплекс на изоставаща източноевропейска, бедна, постсоциалистическа страна, искаше да се реформира, обнови и стане нормален, родови член на модерна Европа ( Да стане бял човек, бяла страна!) и да скъса със своето „срамно“ минало, то пред сърбите, които след Втората световна война поемат по друг път, стои алтернатива.

На кратко: Югославия, скъсвайки със СССР и Източният блок, но запазвайки социалистическата политическа система, включваща в себе си редица икономически свободи и предимства; стабилна икономика и растеж; разбирателство между многобройните и народи; и в световен план дори лидер на така наречената „Лига на необвързаните народи“, които заявяват своя неутралитет в съравнованието Капитализъм-Комунизъм (САЩ-СССР). Югославия, която се разпадна с кръвопроливни войни, множество разрушения и етнически противоборства, довеждащи до последвалата агресия на НАТО над СФРЮ, падането от власт на Слободан Милошевич, нови избори спечели от демократическата опозиция, която задава нов път на развитие на страната и накрая до развалянето на следвоенна Югославия (на края на своето съществуване, под името „Сърбия и Черна Гора“) и раждането на нова, модерна Сърбия! Сърбите, а и повечето хора в страните от бивша Югославия не се чустват „прецакани“ от своето минало, което напротив в момента е обект на голяма югоносталгия, особено в Босна и Херцеговина и Република Македония. Няма да се спирам и да коментирам на какво се дължи този факт, само ще вметна, че днес пред Сърбия съществува и друга алтернатива, която не съществуваше пред нас – българите. Алтернативна политика на неутралитет. На мост между Европа, Русия и останалия свят. (Впрочем доста днешни държави се „изживяват“, като пдобен мост). Същестува и страх от загуба на суверинитет (и загуба на Косово) и обезличаване на нацията. „Опъването и отпора“ на натиска от Запад е един от основните козове в кампанията на Николич. Желае да играе ролята на балансьор между силните на деня, и да не е послушно кученце никому (какъвто според мнозина сърби е – Тадич). „- И ако Европе не ни ще, тя губи“ казват сърбите. А самият Томислав Николич, (както и основните негови опоненти), в своята професионална политическа кариера, сменя своите виждания често. От радикал и съратник на д-р Шешел, кълнящ се в него и в идеята за Велика Сърбия и последовател на Никола Пашич и Дража Михайлович, до еврооптимист и демократ-консерватор, за който европейската интеграция е основн приоритет. (Парадоксално, но доскорошния националист е

подкрепян от сдруженията на всички малцинства в страната, освен българското, което заявява подкрепата си за Чедомир Йованович). И нищо кой знае какво няма да се промени след изборите. И Тадич и Николич са във власта, заради самата власт.

И отново ходещите по „Теразия“ ще са недоволни. А противопоставянето на парламент, формиран около ДС-СПС-ОСР-ЛДП, и президента от СНС-ДСС само ще нажежава обстановката. Докато всички се споразумеят (преди ЕС да се разпадне).

Serbia_blog6

В началото на годината, открих една сръбска рап песма, която ме вдъхнови и с чийто текст смятам да завърша; дело на сборна формация (Шкабо, Зобла и DJ Iron от „Београдски синдикат“ и Марлон Брутал) в “Fantastična 4“ и сингъла им „Реп и град“, породен от стълкновенията в сръбското общество, недоволните млади и редица графити, красящи београдските улици и зидове.

(чуй и гледай – високо качество на: http://www.youtube.com/watch?v=OV2V2EprSLE a оригиналния и преведен текс виж по-долу.)

Изборите в Сърбия 2012

Fantastična 4 – Rep I grad / Фантастичната четворка – Реп и град (превод: Иван Георгиев Табаков)

Така стоят нещата – това не е Америка.

Пак не е ясно нещо, което момчето ти рече

Това не ти е Америка“ – Ние рапираме бяло

Аз често статии пиша, и удрям на правилното място.

Но не като Кери Бредшоу, а като майстор Шкабо,

Тя е пълна с Прада, брате, а моето сърце е цяло.

В него, моят град е моят шедьовър,

който Глобалното село иска да ми открадне

където, дори чувствата са с цена.

Защо бих сменил Локи с Джеймс Оливър?

Тук е Дорчол (*ж.к. на БГ)– плащам кеш за скара на жар.

Много гладни – лоша улична гледка,

плавно преминава орда пълни задници-

сега министри, но утре ще работят за плесенясал къшей хляб.

Мажат свободно от народната любов по центъра на Княза (Витошка)

Незнам геноцид ли е, но ние нямаме повече деца,

а за това което ни е нужно – вдигат ДДС.

Би било добре за Чеда, и за мафията

която би продала всичко, дори и демографията.

Никога не е достатъчно – особено когато има избори.

За Хуго Бос (Тадич) да отложи изборите

Сърбия на „бедността“, а ръката го сърби

упоени всички в ред, искат и те да са наред

Всички от всичко се плашат,

Със загубем лик и характер.

…………………………………………………………

Демократите искат нас да измамят,

Казват: Иди у Европа – лъжат сръбските деца

някакви педали, свойта земя крали

третират ни кат’ роби и ни продават за долари

Това е моят реп и моят град,

не давам вам, моят реп и моят град,

За мен е мой реп и мой град,

а кур за всички досега.

…………………………………..

Отнеха сърцето на нашата земя, под небето Божие

а каквото остана – издайниците продадоха

Борхан Тадичи, президента наш драги,

лиже задниците на душманите, които нас са клали

А кой на нас се извинява

за Олуйските колони (*хърв. военна опер. „Светкавица“) и народа клан.

Сръбска изкривена версия, не зачита мъртвите дори,

Представят ни за колячи, а сме всъщност жертви.

А ти ме питаш, защо не искам във Европа?

Ебал съм ви Амстердама, пуша коз в блока,

тук поне не виждам, как педераста пеца гея.

Не сме такива ние, но сме май изчезващ вид.

Старите времена на Дачич, се върнаха.

Ако пишеш на кирилица, значи си фашист!

Не съм ни фашист, ни нацист

само сърбин, брате, родолюбец, националист,

Но не съм тип патриот, който троши джамове –

Обичам свойто писмо, брате, обичам свойте икони,

Швабите и Англичаните днес ръком, а сърбите с вилицата – боц,

умираме като помяри, незнаейки защо.

А палили сме свещи за убития Французин (*загинал футболен фен),

но да е сърбин погинал, всички ги боли кура,

и след много истории като тази,

ако ти е странно – иди и остани тамо!

Марш!

Да ти еба ‘леба, както знае и Жобла Фелна (*един от изпълнителите)

Който „Новините“ малко гледа, страната му е през кура

и не искам от блока да разбирам – че градът е преебан

и не ми трябва даскало, за да знам колко грама е

шибаната стока, на която името не помня.

Но усещам, ортак, когато за млеко и ‘леб,

слизам одма на ъгъла, до супермаркета,

и джоба празен е, файда нема…

Тако ствари стоје – није ти ово Америка
Опет није јасно нешто – дечко лепо ти је рек’о
„Није ти ово Америка“ – Ми репујемо бело
Ја чланке пишем често, вешто цимање са Зверком
Али не к’о Кери Бредшо него Шкабо Маестро
Ормар пун је ‘Праде’, а мени срце цело
У њему мој град је и моје ‘Remek delo’
Хоће да ми их украде глобално село
Што свако осећање ружи налепницом с’ ценом
Зашто Локија бих мењ’о Џејми Оливером
То је Дорћол – слаби с’ кешом за препелице месо
Гладних отпор, сцена лоша за макнути са улица
Да несметано прошла би хорда пуних гузица
Министре, сутра раднику на буђав лебац
Мажи слободну љубав у центру Кнеза
Не знам геноцидним нама шта ће више деца
На све што за њих треба дићи ће стопу ПДВ-а
То би лепо мог’о Чеда, у ту је удат мафију
И прод’о би за репа све, па и демографију
Никад није доста – ни кад влада даје изборе
За ‘Hugo Boss-a’ да одлаже изборе
Србија на ‘бенџосима’, а сврби је педу
Омамљену сви по реду воле да је јебу
Тих је блудника све више, к’о да не плаше се сиде
Ни што лик пре њих је остао без ките!

……………………………………

Демократе хоће да нас преваре

Кажу иду у европу – лажу децу Србије

Разне лоповчине своју земљу покрале

Све третирају к’о робу и продају за доларе.

Ово је мој реп и мој град

Не дам вам мој реп и мој град

За мене, мој реп и мој град

А вама курац к’о до сад!

…………………………………..

Срце земље су нам отнели под небом Божијим
Оно што је остало – издајници продали
Борхан Тадићи, председник нам драги
Лиже дупе душманима који су нас клали
А ко се нама извињав’о
За колоне у ‘Олуји’, Насера и поклан народ

Српске искварене верзије, не поштују ни мртве
Важимо за кољаче, а ми смо жртве
А ти ме питаш зашто нећу у европу
Јебао вас Амстердам – дувам сканк у блоку
Ту не могу да видим како педер геја прца
Нисмо такви, ал’ смо опет истребљена врста


Стара времена су се вратила због Дачића

Ако пишеш ћирилицом значи да си фашиста

Нисам ни фашиста, ни нациста

Само Србин, брате, родољуб, националиста

Али нисам тип патриоте што разбија излоге

Него чувам своје писмо, брате, љубим своје иконе

Шваба и Енглез руком, а Србин виљушком – боц

Гинули смо за образ кад нису знали шта је то

А палили смо свеће за убијеног Француза

Да је Србин погинуо све би болео курац

И после много приче ствари стоје овако

Ако драже ти је страно – иди и остани тамо,

мрш!

Јебем ти ‘лебац када зна и Žobla Felna
Који слабо вести гледа да у курцу нам је земља
И не мора из блока да бих знао – град је сјебан
И не треба ми школа да бих знао кол’ко декра
Јебена стока којој не памтим имена
Али осетим, ортак, кад по јогурт и по ‘леба
Зађем за ћошак одмах до супермаркета
Џеп изврнем на прошеп, а кусура нема…