John the baptist от река Суходолска

Зад гарата, малък ТЕЦ със стар комин
изпуска бавно своят светъл сив дим,
и Земята пуши цигари,
не е Човекът един.

Стои до пейката влажна, съзерцава без цел,
в коловозът си вижда своят предел –
човек, един такъв – обикновен, мрачен, сив,
с коса чорлава, лице благо, поглед полу-див,

Познах те одма и веднага те питам:

Защо си тука Йоане,
стоиш на гарата, но билет нямаш,
на какво се, Кръстителю
тихо надяваш?

По улиците тръгваш пак да се шляеш,
че главата залагаш си – май много не хаеш,
съдбата ти, не е никак жестока,
ала знаеш ли питам те, свойта лична посока?

Не си от другите нито по лош, нито греховен,
но чувстваш се виждам – все по виновен,
сам не знаеш какво те така мъчи,
и какво зло, душата ти дъвче.

Последни банкноти даваш за тютюн и кафе,
чудиш се – физически, животът кога ли ще спре?
Смелост се иска да сложиш край със замах,
няма харакири с достойнство, това просто е грях.

Пред тебе върви бавно старец съсухрен,
добър ден – поздравява, и все по задъхан,
продължава, а ти питаш, той уточнява:
тубеколоза не е, но кракът ми е счупен.

Някак мило ти става, и ново радостно чувство,
да би могъл, на часа би сторил изкуство,
и пак навсеки и всичко прощаваш,
мисия имаш – да помагаш, кръщаваш.

Но ето, река Йордан е маловодна,
пресъхна!
Подиграват ти се…
посърна.

Хвърляш камък в празното корито,
и глух, кух трясък.
Не забравяй, Йоане – в Книгата пише:
Когато няма вода, умий се с пясък!