John Хаджигеоргиев

Чух от песен на Уикеда днес,
какво направил бе Джони нощес.
Не го познавах лично будалата,
не ми беше и от махалата.
И така и така никой не разбрал, защо Джони утихнал,
защо млъкнал и тежко на въжето увиснал.
Уж имал всичко, защо го направил?
Какво го мъчило, от какво се избавил?
Познавах един Джони – от краен квартал,
веднъж смътта пред живота и той бе избрал.
Беше направил пари, следваше и всичко бе наред,
зад каузи лесно заставаше и все най-отпред.
Твърде рано научил обаче,
че не е мъжко да плаче,
но веднъж плакал, оставайки сам,
изпита огромна, подтискаща срам.
Тогава решил сам да се накаже,
по тези правила – да се откаже,
да спре да мечтае,
да спре да играе.
Събрал я всичката своя смелост,
и извършил мъчното дело.
Прорез направил и бързо кръвта бликнала,
музиката в хола сякаш утихнала.
Напънал по-силно и сухожилията срязал,
цялата баня с кръвта си омазал.
Но пиян и объркан, телефона извадил
в пристъп на надежда, се бил по-рано обадил
несвързано говорел нещо,
кръвта била още гореща.
В същия ден Джони бил спасен,
така и не го питах: Какво стана бе, мен!
Обаче тоз другия Джони, от Банишора
Нямаше я, нямаше я тази опора,
висок, винаги весел, леко дебел,
от всичките негови, беше по-смел.
Бележка не оставил, ни се обадил,
преди да скочи, от джойнта запалил.
И полетял от балкона, от осми етаж,
разбито тяло в разбит софийски паваж!
За трети Джони щях да разкажа,
позитивно нещо – ей така да покажа,
пример по-весел – по-отбран,
но забварих: Не всеки Джони и Иван.
Познавал бях и една Джина,
с разцъфващи от младост гърди и беше красива,
не би помислила никога, край на живота да сложи,
но гръм я удари – кой да предположи.
„Страхливо започваме живота си, Иване!“
Е реплика от филма „Вчера“.
За завършек, друга рима не мога да намеря,
и всичко това какво ви засяга незнам,
„Живота не е и е късмет – да избяга“
– Иван.