Бягство от никулден

Останах сам в хола и си налях бързо от странната с крайно евтиния си вид румънска напитка, която Зетле ми беше донесъл от командировка. Отпих и погледнах към тавана, по-точно към полюлея и обхождащата го гипсова отливка, чиито форми силно напомняха на риби. На четити риби, застанали в четирите земни посоки и обърнали си гръб, все едно си бяха сърдити за нещо и всеки момент щяха да напуснат тавана ми. Това което не знаеха беше, че нямат особен шанс да оцелеят.

Тази тръгнала на юг, трябваше да премине и изкачи Витоша, после може би да се гмурне в Струма, и стига да имаше достатъчно акъл, без тук да искам да умаловажавам рибешкият интелект. Та източната риба щеше да премине почти безпрепятствено кресненското дефиле и накрая да се озове в обширното и старо Бяло море. Обаче, ето! Подлост! Един рибар от Кавала я уловява и така рибката се озовава на масата на гладни български туристи, които я поглъщат бързо, подслаждайки телесните и останки с елински пелин. Така безславно щеше да приключи този рибешки живот – в корема на шепа голтаци, спестили лев-два за почивка „на запад“.

Обърналата и гръб – северна посестрина, щеше да хване пътя по Владайската река и после – скок в Искъра, макар че, ако питате мен, аз щях да си хвана първо маршрутката за Кубратово, избягвайки отровните градски канални води. От там насетне всеки може да предположи – по Искъра, през прелома, та до Дунав. Където, обаче северната рибка щеше да попадне на задръстване. Traffic Jam! Барабар с всички найлонови пликчетам разложени фасове и купища други боклуци идващи от Ниш. Сега ще попитате – защо Ниш? Как така Ниш? Какво общо има Ниш с река Дунав? Ниш не е ли що годе близо до София?
Много просто – ами защото, нишлии като прави и исти сърби си хвърлят отпадъчните материали в река Морава, която се влива в Сава, която пък в Дунав, който пък в Черно Море. И след три дена път, на рибката поела на север, щеше яко да и писне и край Силистра да си каже – Не. Стига! Повече така не може! Но нали се сещате, че като във всички весеки истории – късно е рибо за прошка! Русоляв силистренски рибар с ръце от чугун щеше да я улови и предложи на гости на града, за да ги впечатли с местните специалитети и деликатеси: – Запоявдайте! Това е най-вкусният облец, който някога ще вкусите – щеше да издекламира гарсона, без да знае, че това всъщност е онази гипсова рибка, избягала от холския ми таван.

Ами другите рибки? Да ви кажа, тази рибката поела на изток, беше така, по-тарикат риба, а не просто „балък“. Тя тайно изчака, гледайки какво другите правят, реши да последва „северняка“ и хоп след нея във Владайската река, обаче няма и километър и невръстно циганче щеше да я улови, точно на завоя на булевардите Сливница и инж. Иван Иванов. С радост щеше да я занесе на полу-изоставена сергия на пазара Димитър Петков, където щеше да се примоли с цялата си душа на местния скараджия да я опържи за него и другарчетата му като дори щяха да му предложат стотинките, които бяха събрали през деня надявайки се, че са достатъчно за рибка с подобен размер. Продавача с неохота щеше да я хвърли на скарата, само и само, да се отърве от чаветата. Да, източната рибка може да беше тарикат, но за разлика от южната и северната, които завършиха безславно в устите на разни туристи, тарикат-рибата за пръв и последен път в краткия си живот, щеше да свърши добро дело и да нахрани наистина нуждаещи се гърла. Децата, щяха да останат доволни!

Сега сигурно си мислите, че рибката тръгнала на Запад. като последна, би избрала най-правилният път? Мислите, че тя би преминала през Калотина, за да се влее в Адриатическо море, там някъде, където границите на Черна гора, Босна и Хърватия се докосват. Мислите си, че тя прескача вече доволно, вълните между Далмация и италянският бряг. Да, ама не! Тази рибка, бе наистина най-прагматинча. И като казвам прагматична – имам предвид прагматична, толкова, колкото и един няколко стотин пъти по-голям от нея кашалот би бил. Обаче нямаше най-важното качество, което една риба играеща по правилата и искаща да мигрира, трябва да има, а именно – международен паспорт. А на запад – без паспорт не пускаха. Колкото и важен да си. колкото и красив, можещ, успял, умен и готин да си. Тц!

И какво стана с тази риба питате? Ами понеже не успя да хване своята посока и от чакане се съсухри и съвсем заприлича на чироз, накрая се отскубна от тази двиузмерна ос, която представляваше тавана ми и падна върху моята пре-стара, но много добре реставрирана маса долу, раздробена на малки гипсови парченца. Нямам нищо за ядене вкъщи, но пък пиех тази евтина гробаро-зидарска румънска смес. Усъмних се, че навярно материала и боите използвани за латекса на моя таван и спиртната напитка са едни и същи. Разтворих част от отделилата се и натршена бивша рибка в чашата ми, след което се получи интересна смес, която ми е трудно да опиша. Опитах. Бре, стори ми се, че и четирите рибки се връщат бързо на мястото си. Погледнах отново към тавана. Всичко беше наред.