Как зазидах Берлинската стена

Най-мразим нещо да артиса!

Драги, Христофоре, знаеш колко мразя това! Е, верно е, че винаги взимам в повече и остава. Трябват ми еди колко си килограма цимент, па взема едно-две кила отгоре. Така, за всеки случай! Но пък винаги оползотворявам всичко. Вече минаха десет години, откакто сменях тапетите вкъщи и естествено нали бях взел две-три ролки отгоре, та още опаковам подаръци за рождени дни в тапет. Панталоните ми – прокъсат ли се отдолу, им режа и запазвам крачолите, като преди да изхвърля непотребната вече горна част, оглеждам старателно за копчета. Така за няколко години събрах стабилно количество дънков и джинсов плат и трисетина различни копчета. Защо ли? Ами, ей така, да не идат зян! Та, толкова много плат артиса, Христофоре, че си направих покривала за кола! Бе, аз кола всъщност нямам, ама някой ден, бидейки притежател на личен автомобил, ще имам и удобно и при това доста модно покривало същито от панталонени парцали.

Все пак мисля си, тази моя страст към запазване и оползотворяване на разни непотребни неща, вдъхвайки им нов живот, на какво ли се дължи? Дали не е на фростриращото ми усещане за бедност и недоимък? Верно, че само пари никога не артисват, но пък не е никога баш да нямам. Не съм и скъперник, често давам на циганетата в квартала по некоя друга паричка. Кажи ми, Фори, ти как мислиш? Помниш ли, че едно време имах точно пет аудиокасетки, които презаписвах старателно всеки път, когато някой албум или песен ми допадаха или друга песен ми омръзваше и записвах отгоре. Така и никога не си купих оригинална касетка, но пък с гордост мога да заявя, че съдържанието на петте касетки е най-добрата компилация, един аудио-сборник на 90-те. Рок-съвременник! Струва ми се обаче, че нямам вече работещ касетофон в наличност. Обаче, ми артиса едно старо радио за кола от 70-те и когато си закупя кола, ще я оборудвам с него и ще си ги слушам пак касетките. Дано технологиите са съвместими.

А, летви и летвички пък колко са ми артисали, леле-леле! Мазето и тавана са препълнени с летви, фазери, гипсокартон и разни други дървении и дъски. Преспокойно мога да скова малка къщичка някъде, край някоя планина, рекичка, а защо не и тука в кварталния парк. Ей така, ставам сабалем, вадя дъските, турям ги на рамо, довлачвам ги край някоя паркова алея и почвам да играя с чука и пироните. За нула време, ще имам малка хижичка, за която няма да съм дал и един шилинг! Дървен пункт – сглобен само от артисала дървения!

Обаче, за друго ти говоря. Помниш ли едно време, когато ти пое риск и прескочи през Берлинската стена. И то няколко месеца преди тя да падне. Ама тогава не знаехме, че този „блажен“ строй, който толкова години градихме и в който се удави нашата младост, ще се окаже афиф работа. Че стената, разделяща любимият ти град, след много кратко време щеше да се превърне в една голяма парлама. Първоначално, когато чух по-новините за падането на Стената си мислех че всичко е кьорфишек, ама скоро се разбра, че е истина и немците, арабията се обединиха след половин век разединение. Незнам, защо така и никога не бях очаквал нещата да си дойдат на мястото. Фаталист ли съм? Не мога, да кажа, ала никога не съм имал вяра, че това, което всъщност е логично да се случи, ще се случи, колкото и да се отлага. Тия неща при мене не хващат дикиш.

Стената, която ти, Христофоре и много други твои ортаци прескочихте, рискувайки си живота, стената, която ни разделяше от нормалния, логичен свят в който аз така и не повярвах, стената, която днес е символ на съвременното изкуство, бидейки цялата – там, където е запазена непокътнато, естествено – изографисана с различни графити и политически послания, тази стена аз зазидах! Как ли? Ами, нали знаеш, как мразя нещо да ми артиса, пък то винаги така става. И понеже, тебе ти е трудно сега оттам далече, да си представиш, ама аз човек с докторска титла, не ми стига надника, който получавам от службата ми в музея, та уикендите поработвам тук-там каквото има в стоителството. Та, какво се случи – ремонтираме парка в градинката край НДК, откъм Билетния център. А там на ъгъла, откъм Левски сложили едно парче от Берлинската стена, подарък от братския немски народ и признателност за нашата борба и стремеж за един нов и по-добър свят. Със следите от графити и дупки от чуковете с които източногерманските жители пробиват пътя си към свободата. А иначе, наглед просто обикновенно стоманено-бетонна стена. По нищо отличаваща се от десетките полу-довършени блокове и входове в различните квартали наоколо, останали ей така на произвола вече над двадесет и пет години. Кофраж, каптиран във времето и пространството. Та, върша си аз работата, ремонтираме парковото пространство, и ми остана малко цимент. Ядосах се, че ще артиса ей така за нищо и гледам насреща този очукан панел и си викам – я, късмет! Ще направя добро дело, дай за заравня и замажа хубаво с остатъка. Да не артиса.

Замазах, подравних. Тръгнах си после и олеле, ужас! Прибирам се вкъщи, лягам удобно на дивана пред телевизора и разбирам, че някой е „реставрирал“ монумента от Берлинската стена, че е съсипал ценния подарък за нашата столица.

OFFNews: 02 декември 2015; Общината съсипа световен паметник на културатаПарчето от Берлинската стена, което се намира в парка при НДК, е било „реставрирано“ от служители на Столична община по скандален начин, алармираха граждани в социалните мрежи. Оригиналните графити по нея са били замазани с нещо, което прилича на цимент, вероятно за да се заздрави парчето, което е изложено на природните стихии.“

Потънах в земята от срам и ме е страх да изляза от вкъщи вече пет дена. Затова и ти пиша, скъпи Фори. Ти разруши и избяга през твоята Берлинска стена, аз зазидах и останах зад моята. Ела, върни се скоро и ме научи как да руша стени и аз. Пък останалото нека артиса!