Процесът „Захар“ или какво се случи преди делото „Гриша Ганчев“

Ако ви вълнува историята с камиона, намираща се ТУК, то аз ви предлагам да се запознаете с предисторията към делото и да узнаете какво се случи две седмици по-рано:

Влязох в помещението за настаняване на задържани лица в полицейския участък, където работех близо десет години. Ужасно място. Една малка, спарена стаичка без прозорци, боядисана лошо, също толкова лошо осветена и с поне три педи плесен, които още малко и щяха да стигнат до цокъла. Пред мен седеше поредния млад тъпак, подал се на покварения стремеж към забогатяване и лек живот или с други думи шофьор на тежкотоварен камион правещ курсове в страната и чужбина. Само дето този път беше сгазил лука и го бяхме спипали с пълен до горе камион натоварен със захар, без никакви документи за произход на продукта. Вероятно изпълняваше някоя задкулисна, безотчетна поръчка на някой голям местен бос. Когато има далавера – цялата нация впряга неимоверни усилия за осъществяването и, ала когато има нещо смислено и трудоемко за вършене, никой не ще да се ангажира.

Погледнах отново младия мъж, стоящ нервно на стола и вперил поглед в късата масичка пред него.

  • Искаш ли кафе, тъпак? Вода, нещо?

  • Имате ли цигари?

  • Имам. Но, няма да ти дам.

  • Тогава една чаша вода, ако може.

  • Дръж! – отговорих му като на куче, чакащо кирлив кокал, като последно подаяние и му хвърлих пластмасова бутилка с вода. В същия момент влезе колегата ми и аз без да чакам излишно време директно почнах разпита: – Разказвай!

  • Добре, всичко ще ви разкажа. Значи… миналият месец бях в Бурса, от там си купих два килима. Единия за мен, трябва ми за вкъщи, че стария е много мухлясал, а другия за родителите ми. Обаче… без да искам, още първата вечер изгорих с цигара единия… да не говорим, че го залях два пъти с кафе, а бе… хич не ми върви, напоследък. Ето виждате ме сега пък тук, пред вас… нали..

  • Какви килими, бе момче? За какво ми говориш?

  • Ами вие за какво ми говорите? Нали викаш – разказвай. Ето – разказвам. Вие сте полицаи, вие задавате въпросите.

  • Ти хамав ли си нещо? Ало! Какви килими, бе батка. За камиона със захар питам! За къде го караше и защо?

  • Ааа, за това ли? Ами правех два-три курса от завода към един приятел. Аз до скоро имах бизнес с едни авточасти и от там се бях запознал с този, нали… и той автомонтьор, а пък обеща да купи камиона преди време, ма се отметна. Не бил доволен от техническото състояние, ма то как да е доволен, той камиона е стар, дванайсет – тринайсет години има, пък и доста навъртя километраж. Казвам ви, в началото беше много навит, дори предварителен договор за покупко-продажба направихме?

  • За захарта ли? Продаваш нелегално захар от завода ли?

  • Не, за камиона. Искаше да го купува…

  • Въобще не ме интересува какво иска да прави с камиона, кажи за захарта. Крадеш от завода ли?

  • Какъв завод?

  • Как, какъв завод? Нали от там изнасяш захар.

  • Е, да.

  • И?

  • И?

  • И, какво, бе?

  • Кое, какво?

  • Идиот. Къде я караш тази захар.

  • Ами за кафе. Хората, обичат много да пият кафе. Жена ми, сутрин по две-три лъжички слага. Аз пък захар не близвам.

  • Защо я караш захарта питам!

  • Ами защото не може да стои в склада.

  • Защо да не може?

  • Ами защото тече покрива и тя се стопява и става на големи буци….

  • И къде я караш?

  • Към друг склад.

  • Какъв друг склад?

  • И аз това се питам. Какъв друг склад?

  • ?!?

  • Затова я карам в моя склад.

  • Имаш склад?

  • Не, точно…

  • ?!?

  • Ами барака една… стар вагон, но и той тече….. е сложил съм една мукава, но…

  • И го складираш у вас, така ли?

  • Да.

  • Защо у вас? Така ти наредиха?

  • Ами, жена ми обича да пие кафе с доста захар, две-три лъжички слага…

  • Какво работи жена ти?

  • Фризьорка е. Има малък салон в квартала.

  • Ти се гавриш с нас. Правиш си гаргара с полицията и държавата.

  • Нищо подобно. Питате ме и ви отговарям.

  • Забрави. Махай се от тук. Който иска да се разправя с теб, съд ли, жандармерия ли… аз нямам сили.

  • Ами, както си решите…

  • И, ако още веднъж минеш от тук и те хвана, ще те затворя в тая стая за седмица поне и то без хляб и вода.

  • Аааа, нема да ме хванеш старши. Ако мина някой друг път от тук пак, да умра! Да, умра ти казвам!

Изчаках го да излезе и тръшнах вратата. Ебаси идиота. Ще се гаври той с мене. Все пак има нещо гнило в цялата работа със захарта. Ще го проуча и тикна зад решетките този клоун.

През това време, младия мъж се отправи към камиона си, седна зад волана и потегли с мръсна газ. – Ебаси, идиотите! Заклевам се. – мислеше си на ум той. – Аз, някакъв счупен камион крада, те за някаква захар ме питат. Че откъде да знам и с какво е пълен. Нищо, поне жена ми пие кафе с много захар.