Ако ви вълнува историята с камиона, намираща се ТУК, то аз ви предлагам да се запознаете с предисторията към делото и да узнаете какво се случи две седмици по-рано:

Влязох в помещението за настаняване на задържани лица в полицейския участък, където работех близо десет години. Ужасно място. Една малка, спарена стаичка без прозорци, боядисана лошо, също толкова лошо осветена и с поне три педи плесен, които още малко и щяха да стигнат до цокъла. Пред мен седеше поредния млад тъпак, подал се на покварения стремеж към забогатяване и лек живот или с други думи шофьор на тежкотоварен камион правещ курсове в страната и чужбина. Само дето този път беше сгазил лука и го бяхме спипали с пълен до горе камион натоварен със захар, без никакви документи за произход на продукта. Вероятно изпълняваше някоя задкулисна, безотчетна поръчка на някой голям местен бос. Когато има далавера – цялата нация впряга неимоверни усилия за осъществяването и, ала когато има нещо смислено и трудоемко за вършене, никой не ще да се ангажира.

Погледнах отново младия мъж, стоящ нервно на стола и вперил поглед в късата масичка пред него.

• Искаш ли кафе, тъпак? Вода, нещо?

• Имате ли цигари?

• Имам. Но, няма да ти дам.

• Тогава една чаша вода, ако може.

• Дръж! – отговорих му като на куче, чакащо кирлив кокал, като последно подаяние и му хвърлих пластмасова бутилка с вода. В същия момент влезе колегата ми и аз без да чакам излишно време директно почнах разпита: – Разказвай!

• Добре, всичко ще ви разкажа. Значи… миналият месец бях в Бурса, от там си купих два килима. Единия за мен, трябва ми за вкъщи, че стария е много мухлясал, а другия за родителите ми. Обаче… без да искам, още първата вечер изгорих с цигара единия… да не говорим, че го залях два пъти с кафе, а бе… хич не ми върви, напоследък. Ето виждате ме сега пък тук, пред вас… нали..

• Какви килими, бе момче? За какво ми говориш?

• Ами вие за какво ми говорите? Нали викаш – разказвай. Ето – разказвам. Вие сте полицаи, вие задавате въпросите.

• Ти хамав ли си нещо? Ало! Какви килими, бе батка. За камиона със захар питам! За къде го караше и защо?

• Ааа, за това ли? Ами правех два-три курса от завода към един приятел. Аз до скоро имах бизнес с едни авточасти и от там се бях запознал с този, нали… и той автомонтьор, а пък обеща да купи камиона преди време, ма се отметна. Не бил доволен от техническото състояние, ма то как да е доволен, той камиона е стар, дванайсет – тринайсет години има, пък и доста навъртя километраж. Казвам ви, в началото беше много навит, дори предварителен договор за покупко-продажба направихме?

• За захарта ли? Продаваш нелегално захар от завода ли?

• Не, за камиона. Искаше да го купува…

• Въобще не ме интересува какво иска да прави с камиона, кажи за захарта. Крадеш от завода ли?

• Какъв завод?

• Как, какъв завод? Нали от там изнасяш захар.

• Е, да.

• И?

• И?

• И, какво, бе?

• Кое, какво?

• Идиот. Къде я караш тази захар.

• Ами за кафе. Хората, обичат много да пият кафе. Жена ми, сутрин по две-три лъжички слага. Аз пък захар не близвам.

• Защо я караш захарта питам!

• Ами защото не може да стои в склада.

• Защо да не може?

• Ами защото тече покрива и тя се стопява и става на големи буци….

• И къде я караш?

• Към друг склад.

• Какъв друг склад?

• И аз това се питам. Какъв друг склад?

• ?!?

• Затова я карам в моя склад.

• Имаш склад?

• Не, точно…

• ?!?

• Ами барака една… стар вагон, но и той тече….. е сложил съм една мукава, но…

• И го складираш у вас, така ли?

• Да.

• Защо у вас? Така ти наредиха?

• Ами, жена ми обича да пие кафе с доста захар, две-три лъжички слага…

• Какво работи жена ти?

• Фризьорка е. Има малък салон в квартала.

• Ти се гавриш с нас. Правиш си гаргара с полицията и държавата.

• Нищо подобно. Питате ме и ви отговарям.

• Забрави. Махай се от тук. Който иска да се разправя с теб, съд ли, жандармерия ли… аз нямам сили.

• Ами, както си решите…

• И, ако още веднъж минеш от тук и те хвана, ще те затворя в тая стая за седмица поне и то без хляб и вода.

• Аааа, нема да ме хванеш старши. Ако мина някой друг път от тук пак, да умра! Да, умра ти казвам!

Изчаках го да излезе и тръшнах вратата. Ебаси идиота. Ще се гаври той с мене. Все пак има нещо гнило в цялата работа със захарта. Ще го проуча и тикна зад решетките този клоун.

През това време, младия мъж се отправи към камиона си, седна зад волана и потегли с мръсна газ. – Ебаси, идиотите! Заклевам се. – мислеше си на ум той. – Аз, някакъв счупен камион крада, те за някаква захар ме питат. Че откъде да знам и с какво е пълен. Нищо, поне жена ми пие кафе с много захар.