Бойно кръщене

Здравейте отново от къщата на две преки от Магелановия проток, където (в къщата, не в протока) в момента се провежда лудо baby shower парти с около 30 много вокални учителки, разделени в два отбора. Но не това е темата на този пост, разбира сe 🙂

През изминалата седмица учителствах още три дни, от вторник до четвъртък. След бойното кръщене в понеделник, нещата постепенно се подобриха. Децата наистина ме харесват и са очаровани от присъствието ми в час, защото е много по-различно и интересно от често сивите уроци. Най-впечатлени от мен са петокласниците, които са едновременно много любопитни и по детски весели (като по-малките) и същевременно малко по-дисциплинирани и кротки (като по-възрастните). В сряда дори се стигна до това да дам 40 автографа “My name is Todor” на цял клас, като децата не искаха урокът да свърши и възразяваха на звънеца. В другия пети клас пък нямаха търпение за следващия час по английски. Аз дори не правих нищо необикновено, но вече съм местна забележителност в La Milagrosa!

В свободните следобеди след училище не пропусках възможностите да се разходя с фотоапарата, кога сам, кога с Дейвид и Кристина, из Пунта Аренас. Още повече, че времето беше (и в момента е) изключително благосклонно, с красиво градиентно синьо небе и пухкави облачета.

Във вторник с приемната ми майка Соле посетихме нещо като изложба “градска интервенция с вълна” на близкия мост. Местните общо взета обвиваха дървета, статуи, катерушки и какво ли не с шарени вълнени неща в памет на огромното наводнение преди точно една година, което е нанесло огромни щети и на къщата, в която живея в момента.

В четвъртък и петък посетих и гробището. Може да звучи като доста странна идея, но то всъщност е национална забележителност. И наистина, гробниците може да са леко злокобни, но са доста красиви, някои дори монументални. Много от тях са на хора с хърватски фамилии, срещат се и надписи на хърватски. Други са на англичани, немци, французи, изобщо всякакви хора от Европа, дошли да си търсят късмета в новооснования град в края на XIX век. В града е пълно със следи от хърватските емигранти: има консулство на Хърватия, физкултурен салон на дружество “Сокол”, хърватски клуб с бар/ресторант, а дори и някогашен хърватски квартал (Barrio Croata), в който се намира и нашата къща. Обаче истински хървати, с които да си пробвам сърбохърватския, не съм срещнал още.

В петък стигнахме и до сградата на пивоварната Austral, най-южната на света. За съжаление туровете в нея трябва да се заявят предварително и не влязохме, но и това ще стане до няколко седмици. И като стана дума за бира, трябва да се оплача, че засега не успяваме да намерим признаци на нормален нощен живот тук. Къде се крият хората на по 20 и няколко години в петък вечер? В Антарктида ли?

Днес (в събота) пък си спретнахме приятен спортен полуден. Разходихме се из доста стръмния Национален резерват Магаянес (Reserva nacional Magallanes), който се явява нещо като Витоша за Пунта Аренас: близка планина, в другия край няколко ски писти и маркирани пътеки за туризъм. Впечатляващ е най-вече с високия водопад, невероятните гледки към града и остров Огнена земя, вкаменените дървета и полувкаменените миди в много от скалите.

Резерватът Магаянес е добра тренировка за това, което ми предстои утре. Национален парк Торес дел Пайне, или сбъдването на една мечта. Моля се за хубаво време: нека да е студено и ветровито, ако иска, само да има хубави и добре осветени гледки към умопомрачителните групи от върхове Кулите (Las Torres) и Рогата (Los Cuernos) и, разбира се, към електриковосиния глетчер Грей (Glaciar Grey).

Стискайте палци! 🙂

[facebook_like_button]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *