Кушии с пингвини

¡Hola!

Миналата седмица се изниза доста неусетно. Вече се чувствам що-годе установен в Пунта Аренас, оправям се без проблеми из центъра и по основните улици. Дните преминаха основно в уроци: предната седмица бе първата, в която преподавах самостоятелно. За кой ли път ще кажа, че е предизвикателство, но децата се забавляват. И въпреки че много от тях нямат дори базови познания по английски, се чувства прогрес. Играем прости игри с подхвърляне на топка (въпрос и отговор), упражняват се по двойки или в отбори. Имат проблеми с вниманието и дисциплината, но нищо невероятно.

В четвъртък изпитах за първи път печално известните ураганни ветрове, които редовно се носят из региона. По хълмовете и особено край самия проток въздушните течения бяха толкова силни, че ме тикаха настойчиво към шосето, когато чаках на пешеходна пътека. Край  водата пък ми хвърляха камъчета във врата. На моменти можех и така да се “опра” на силния вятър, че ако беше спрял рязко, откровен щях да падна по гръб на тротоара.

Вечерта пък с приемното ми семейство се разходихме в хипермаркетите на безмитната Зона Франка. Цените не ме впечатлиха като цяло, с нищо не са по-евтини от български супермаркет, какво остава за Метро. Единствените откровено евтини неща бяха големи туристически раници за по 30 лв и твърдият алкохол, който наистина е забележително евтин и разнообразен. Справка: Джони Уокър червен етикет 750 ml за 22 лв, панамски и кубински ром за по 9-10 лв в същия грамаж, а пак 9-10 лв струва и шотландско уиски от по-неизвестна марка, но 1 литър. Има и мексиканска текила с червей, странни водки и всякакви видове писко (местната гроздова).

В петък с другите доброволци посетихме най-красивата къща в града, имението на латвийско-немската имигрантка Сара Браун Хамбургер. В къщата цари невероятен необароков европейски лукс, който дори и днес контрастира рязко на отдалечеността и суровостта на региона. А същите хора, обитавали имението и развивали търговията с овце, са и тези, предизвикали изчезването почти до крак на туземното население, което е представлявало и най-южните местни племена на планетата.

След музея се подготвихме подобаващо за събитието на вечерта — квалификацията за световното по футбол в Бразилия Перу-Чили. Гледахме мача в дома на семейството на Дейвид в голяма компания на различни възрасти, подкрепени с националния коктейл и на двете държави Pisco Sour (нещо като гроздова с лимонов сок), чилийски вина и бири. За съжаление “наш’те” загубиха след злощастен гол на Джеферсън Фарфан в 87-ата минута, но като цяло мачът ми се стори необичайно динамичен, интересен и лишен от чисто тактическо надиграване.

В последвалата събота се принудих да стана рано в студената и дъждовна сутрин. Имах две причини: беше именният ми ден, Тодоровден, а и донякъде случайно се падаше, че си бях организирал посещение на колонията от пингвини на остров Магдалена.

В 8 и нещо потеглихме от Пунта Аренас с интернационална група туристи в голям ван, който за половин час ни отведе до малък пристан на север от града. Там ни чакаха три лодки: две готови да ни возят като туристи и една, която май вечно си чака, защото изглеждаше изоставена на брега от десетилетия. След около 40 минути плаване с една от нормалните лодки заобиколихме огромен туристически лайнер и забелязахме острова. По него личаха множество черно-бели точки, които с приближаването ни се потвърдиха като хиляди магеланови пингвини.

Разходката ни по острова продължи един час. Общо взето се ходи по пътека, оградена с въжета и водеща до фара на острова и обратно. От всички страни пътеката е заобиколена от дупки в земята, в които пингвините мътят и трупат провизии. Пингвините на острова са 60,000 и никак не се страхуват от туристи. Напротив, с готовност позират пред камерите, пресичат пътеките, дори биха ти стъпили върху крака. Някои дори копираха движенията на главата ми със своята.

Краят на март е сезонът, в който пингвините си сменят перушино-козината (но нрава не), която значи, че островът е целият в пера, а самите пингвини често са крайно опърпани, чорлави и по своему несресани. Но какво да ги правиш. През април ще излетят на юг плуват на север, за да прекарат зимата в по-топлите води на Тихия и Атлантическия океан.

След около час се ободрихме и стоплихме от неспиращия дъжд и мокрия студ в средата на протока с чайче и се върнахме на лодката, за да видим и втората дестинация от екскурзията — близкия и по-малък остров Марта. На този остров не акостирахме, а само се приближихме, за да се полюбуваме на тамошната атракция, а именно стотици едри морски лъвове, повечето от които ревящи изразително. По скалите личаха и пингвини, но далеч по-малобройни от десетките хиляди на остров Магдалена.

След не повече от час бяхме отново на не по-малко мокрия бряг, а след още толкова си бях вече и вкъщи на топло. Остатъкът от уикенда посветих основно на почивка и подготовка за настоящата седмица. Все пак в неделя с Дейвид посетихме Салезианския музей, в който освен католически артефакти видяхме и препарирани гуанакота, пуми, южни елени (уемул), битови предмети и канута на местните племена, кръста от гроба на капитана на кораба на Дарвин Бийгъл и разни антарктически щуротии. Не е лош като за неделен следобед.

Какво остава за тази седмица? Ами още предизвикателни уроци, но едва четири дни! Тази седмица е католическият Великден, затова петък е неучебен. Вероятно още в четвъртък вечерта тримата доброволци ще се отправим задружно към Торес дел Пайне, където заедно с приятели на семейството на Дейвид ще посветим уикенда на планински туризъм и къмпингуване на палатки.

Направо завиждам на Дейвид и Кристина, че още не са виждали Торес дел Пайне, защото чувството да зърнеш парка за първи път след такова очакване е незаменимо. Надявам се да се насладим на Кулите отблизо по залез или изгрев, каквато е основната ни цел, а защо не и да се приближим до ледника Грей по туристическата пътека до него.

Ще видим. Плановете са изменчиви, но настроението определено е ведро!

[facebook_like_button]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *