Сини фенове

Ден на ученика и ден-ден на учителя

Честит първи сняг от Пунта Аренас, където вече съм на 24! Все пак нека да започнем по-отдалеч и някак по-хронологично…

Предната седмица мина под знака на Día del alumno, или Деня на ученика, който се падна в петък, на 10 май. В повечето училища в града, а вероятно и в цяло Чили, няма учебни занятия. Учениците все пак идват на училище, но без униформи. Вместо това се разделят на два или повече съюза (alianzas), обикновено кръстени на цветове — примерно Жълт съюз, Бял съюз, Червен съюз, Син съюз — и играят отборни игри едни срещу други. Голям веселба е, още повече предвид, че събитието се случва във физкултурния салон и докато 5-6 души от съюза играят, другите стотина деца са на трибуните, боядисани в цветовете на съюза и подкрепящи с песни и скандирания. Децата много се увличат в тези отбори и държат да те направят част от техния, въпреки че учителите имат съвсем други задачи, свързани с Деня на ученика.

Та ролята на учителите в този интересен празник е да съчинят и изиграят някаква пиеска, танца, случка, изобщо да разсмеят и забавляват децата. В La Milagrosa, където участвах в Деня на ученика, бяха заложили на малка аматьорска пиеса, изкривена версия на “Снежанка и седемте джуджета”. Всеки учител имаше някаква роля. Присъстваше Снежанка, имаше и седем джуджета, но освен тях имаше и ловец, зла мащеха, добра фея, принц и… Хари Потър, който бях аз. С мантия, пръчка и всичко!

Общо взето ролята ми като момчето-магьосник беше да дам някакъв невидим GPS на ловеца, с който да търси Снежанка, а после да направя добра магия на злата мащеха. Добре, че репликите ги казваха други учители зад кадър, а ние играехме само с мимики, та не се наложи да се излагам с испански. Но беше интересно преживяване.

Разбира се, освен Деня на ученика, наскоро се случи още един важен за мен ден. В понеделник станах на 24, което беше и първият ми рожден ден извън България. Празнувах скромно, но приятно с другите доброволци и приемното семейство. В събота се посъбрахме на по студена бира и отрупахме масата с разновидности на местната марка Austral, както и на микропивоварната Hernando de Magallanes, която е на няколко пресечки от къщата. По-късно през нощта посетихме и една от малкото дискотеки в Пунта Аренас, Kamikaze, и потанцувахме.

В неделя беше чилийският и американският Ден на майката и по този случай за обяд направих на Соле и Лео автентичен български таратор. Киселото им мляко е леко странно — продават го в опаковки все едно е плодово мляко и не се разтваря много добре — но иначе се получи учудващо правдоподобен таратор. И на Соле и Лео им хареса, въпреки все по-зимните температури, които не предполагат към тази освежителна лятна супа.

В понеделник беше самият ми рожден ден и като по поръчка се случи да е и първи сняг в Пунта Аренас. Снегът тук е доста причудлив, заради непрестанния вятър пада практически хоризонтално. И поне в този първи случай валя интензивно около час, така и не натрупа и след като спря бързо-бързо си стана слънчево и студено, каквото е по принцип напоследък.

Вечерта по случай рождения ден си направихме второ, по-официално събиране за вечеря. Хапнахме пица по чилийски (с ужасно много сирене, сос и меса) на по чай или бира. Имаше и торта, при това с някакъв извратен тип чилийски свещички, които като ги духнеш искрят и се запалват отново. Истински таралеж в гащите е да се опитваш да ги изгасиш.

Подаръци? Имаше и подаръци. Вече съм горд притежател на автентична барета на патагонски гаучо, кожен портфейл и четиригигабайтова флашка. Последното всъщност го даваха в училище La Milagrosa на всички майки по случай миналия Ден на майката, но ме включиха и мен набързо като разбраха, че съм рожденик!

Та така. През тази седмица предстоят още две неща: регионалната представителка Лорена ще ми прави проверка на качеството, като ме посети в някой от часовете ми… и в петък заминаваме за най-южния град на света, Ушуая в Аржентина, за дългия уикенд! Сравнително новият ми паспорт направо ще се задуши от входно-изходни печати за Чили и Аржентина.

Но това не е най-голямата спънка. Пътуването е около 12 часа с два автобуса и ферибот, защото Ушуая се намира на южния бряг на остров Огнена земя. Предстои ни много път, но се надявам хубавите гледки от Огнена земя, канала Бийгъл и отсрещния още по-южен чилийския остров Наварино да оправдаят висенето по автобуси! Искаме да посетим и Национален парк Огнена земя, който се намира близо до града.

Но за това поредно приключение ще разкажа следващия път. Стига да не ме изяде някой морски лъв.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *