Танцьори на традиционната куека

¡Chi-chi-chi, le-le-le, viva Chile!

Зимният юни може и да не е месец за пътувания в Патагония. Изгревът е в 9, залезът в 16:30, температурите варират малко над нулата, но дежурният вятър често създава усещане като за −5 или −10. Все пак животът в Пунта Аренас продължава дори и през този иначе така ведро именуван месец, макар и основно на закрито. Какво се случи до този момент?

На първи юни, подходящо като за Ден на детето (въпреки че тук не са и чували за подобна дата), станах свидетел на “Фестивал на семейството” в училище La Milagrosa. Звучеше ми като формално и сухо събитие, каквото би било в някое българско училище, но в Чили нещата се случват по доста по-див и необуздан начин, дори когато има четиригодишни участници от първа група (“Pre-Kinder”) на детската градина.

Организацията на мероприятието беше накратко следната: всички ученици и почти всички родители заедно във физкултурния салон. Навсякъде столове, а встрани продават торти и хотдози. На сцената си има водещ и дори някакъв местен изпълнител, който радваше публиката с любовни песни и караоке. Всеки клас, включително групите на детската градина, се качваше в произволен ред на сцената и изпълняваше песен и танц, прославящи училището. Интересното е, че децата се качваха наред с учителя си и родителите и пееха и играеха заедно, обикновено в откачени костюми (като туземци от Великденския остров, гаучоси, рокзвезди, държави, каубои, танцьори от карнавала в Рио…). А песните като цяло бяха кавъри на известни хитове, но преиначени с текст от типа “La Milagrosa е едно хубаво място”.

Отначало ми беше много интересно въпреки оглушителния звук от колоната точно до ухото ми, но след четири часа събитието все така не беше свършило, а на сцената тръгна да се качва някаква патагонска група, докато журито (да, и такова имаше) вземе решение. Това явно е станало около петия час, аз и Соле не останахме да видим, но в крайна сметка нейните първокласничета са завършили трети.

Друга тема, с която се занимавам напоследък, са състезанията по правопис на английски (така нареченото spelling bee) за пето- и шестокласници. И двете ми училища ще участват, но за съжаление самите състезания са през август, когато няма да съм тук. Все пак вече помагам с подготовката на децата, които може да не са много уверени с азбуката, но са умни, схватливи и мотивирани. Днес за час и половина тренировки двамата участника от пети клас започнаха да спелуват почти без грешка думите от списъка. Въпреки че направо не ми дава сърце да им обясня, че в английския правопис и правоговор твърде често няма логика и няма как да знаят, че door е “дор”, когато book е “бук”.

През последните дни (в петък и в във вторник) вторият ми национален отбор, Чили, изигра две важни квалификации в борбата за директно класиране на Световното първенство по футбол в Бразилия догодина. За щастие чилийските юнаци постигнаха ключови победи и в двата мача. Миналата седмица La Roja победи Парагвай с 2-1 като гост, а във вторник се наложи с 3-1 над местния враг Боливия в Сантяго. В момента Чили имат доста класен отбор, със звезди като Алексис Санчес от Барса и Артуро Видал от Ювентус. Бих ги оценил на четвърто място по сила на континента, след силите Аржентина, Бразилия и Уругвай, но тук футболът е страшно непредвидим, бърз и динамичен, така че подобни класирания са трудни.

Та първия мач гледахме заедно с Кристина и Дейвид на гости на чилийската ни приятелка Джесика и нейните приятели. Направихме си “вечер на такото” и хапнахме от тези латински дюнери с кайма, гуакамоле, черен боб, зеле и каквото щеш. За срещата срещу Боливия си бях вкъщи с Лео пред новия телевизор (стария нещо се счупи и този им го дадоха като част от гаранцията) и унищожих за 10 минути типично огромен кръгъл чилийски сандвич. От тези, които се режат на четири, за да можеш изобщо да започнеш да ги ядеш.

И като за финал, нещо българско. Можете ли да познаете от кой мой любим български град намерих стара използвана картичка в една книжарница в Пунта Аренас?

Ловеч. От всички градове в България, точно Ловеч. Иначе картичката е от някъде 82-а и на лицевата страна има възрожденска къща в квартал Вароша. На гърба пък някакви немци (??) на английски пращат поздрави на жена с испанско име в Пунта Аренас и викат, че момчето отишло в България да види приятелката си. Пишат, че Ловеч е хубав и стар град с много забележителности, което за полусело с двама врагове на Левски (Поп Кръстю и Гриша Ганчев) е огромен комплимент.

[facebook_like_button]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *