Останките на фрегатата "Лорд Лонсдейл"

Висша доза образование

“Тийчър, пушиш ли marihuana?”, “Тийчър, тийчър, ами cocaína?”, “Тийчър, бутилката, бутилката, хахаха!”. Или пък “Тийчър, как се казва autopsia на английски?” — “Ъъъ, ами autopsy…”

Не се плашете, децата от общинското смесено основно училище “Arturo Prat” просто са любопитни и малко по-засегнати от реалния живот от връстниците им в получастното “La Milagrosa”. Всъщност това бяха най-интересните въпроси от първата ми седмица като помощник-учител там. А най-честите бяха от типа “Колко си висок?”, “Говориш ли испански?” , “Познаваш ли Меси / Роналдо / Иниеста / Алексис Санчес / Артуро Видал / Илиян Киряков?” (добре де, може би без рижата легенда на търновския и абърдийнския футбол от село Лесичери) или пък “Знаеш ли Peter La Anguila [Питър Змиорката]?”. Последният се оказа еднодневна регетон сензация в Латинска Америка, превзел детските сърца с нетипичните си телесни пропорции и латино-чалга танцувални ритми.

Та както вече ви съобщих, в понеделник за първи път посетих училище “Arturo Prat”, в което ще преподавам в допълнение към “La Milagrosa”, за да запълня изискваните от мен 25 учебни часа на седмица. Запознах се с младата и мила главна учителка Марсела, която говори добър английски и която е любимата преподавателка на мнозинството от децата в училището, от сричащите първолаци до тийнейджърите осмокласници. Също така се срещнах и с директорката, която беше много приветлива и щастлива, че “Arturo Prat” все пак ще си има доброволец по английски.

В течение на седмицата се запознах и работих в тандем с Марсела с учениците от пети, шести и осми клас, както и с второкласници. От впечатленията си мога да кажа, че поне по отношение на образованието по английски “Arturo Prat” не отстъпва на “La Milagrosa”. Имат си отделен кабинет по английски с множество постери и предмети и електронна дъска, а Марсела планира добре уроците си, за да накара децата да вземат участие и да понаучат нещичко. Моето присъствие също определено ги мотивира да ползват езика повече.

Бях предупреден от всички, че в “Arturo Prat” ще срещна огромни проблеми с дисциплината. Поне в часовете по английски обаче със сигурност няма голяма разлика спрямо  “La Milagrosa”, където децата може да са от малко по-богати семейства, но това не ги прави по-внимателни или по-малко диви. За реда в часовете във второто ми училище спомага още един фактор: в почти всички часове в стаята освен учителя присъства и още един служител, който се грижи единствено за дисциплината. При класове от по 40 човека ми се струва доста добра идея. В четвъртък в един от часовете дори се оказахме четири официални лица — аз, главната учителка, студентка-педагожка от университета на практика и служителката по дисциплината — в стая с клас шестокласници. Горките деца нямаха друг избор, освен да слушат и да внимават!

В учителската стая на новото училище нещата също са добре. Колегите ме посрещнаха с любопитство и чилийска топлота, разпитваха ме с интерес за България, защо съм тук, дали ми харесва и другите редовни теми. Една от учителките дори десет минути ми обясняваше , че ѝ е огромна мечта да посети Турция и че знае малко турски (çok güzel!). А учителят по физическо знае Стоичков и Бербатов и коректно си спомни, че са българи, което противно на царящото мнение в България далеч не е всеизвестно по света, особено сред младите. Нито един ученик тук не ме е свързал с тях, например. Младите просто не знаят нищо за България, така както учениците в България на тази възраст едва ли знаят нещо за Чили, какво остава за Пиночет или спортните им герои Алексис Санчес и Николас Масу.

Допълнителните ми часове в “Arturo Prat” са от вторник до четвъртък, така че в петък след един сутрешен час в “La Milagrosa” започна и краят на седмицата. За разлика от предните седмици, този път го прекарах спокойно и сравнително скучно.

В петък по залез се разходих пеша по бреговата линия, за да разгледам и поснимам едни останки на корабокруширал кораб, които бях забелязах по пътя към Ленядура преди две седмици. То било много приятно и забавно да живееш на две преки от морето! Иначе корабът беше доста впечатляващ, ръждясал, полупотънал в плитчините и накацан от морски птици. Дори слязох по стръмния бряг и хванах една от веригите, от които котвата отдавна липсваше. Оказа, че корабът някога е бил британската фрегата “Лорд Лонсдейл”, построена през 1889 г. в Дери, Ирландия.

В събота сутрин със Соле и Лео се отбихме на ежеседмичния градски битак, който се провежда всяка събота и неделя в западния край на Пунта Аренас. За разлика от битака в Малашевци, не е доминиран от роми (поради видимото им отсъствие тук). По тази причина и асортиментът е далеч по-ограничен. Местните продават основно дрехи, разни зеленчуци и храни, включително мини-картофчета и странни конфитюри, и пиратски филми, игри и музика. Соле основно го ползва, за да зареди хладилника с пресни зеленчуци.

А уикендът беше тих и мързелив, защото с Дейвид и Кристина подготвяме грандиозно приключение за следващата седмица. Благодарение на международния ден на труда и пчеличката Мая, ще работим само два дни, понеделник и вторник, и вторник вечерта заминаваме отново за Аржентина. Плановете ни са да пътуваме два дни “с камили” до селцето Ел Чалтен (El Chaltén) в полите на легендарните сред планинарите патагонски върхове Серо Торе и Фицрой. От Ел Чалтен искаме да си направим тридневна разходка до основите на двете планини, като ще спим на палатка две нощи, а през деня ще си трошим с удоволствие краката и гърбовете с тежки раници.

Надяваме се на благосклонно време, поносими нощни температури и хубави гледки, за да успеем да се насладим на неповторимо изострените форми на тези две планини-небостъргачи. Спокойно, няма да ги изкачваме, ежегодно до върховете им успяват да се доберат в пъти по-малко хора, отколкото до Еверест.

[facebook_like_button]

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *